О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр. София, 28.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 231 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „В”АД-гр. Видин срещу определение № 1* от 14.12.2009г. по ч. гр. д. № 12335/2009г. на Софийски градски съд, А. отделение,ІІІ б състав, с което се оставя без уважение частната жалба срещу определение от 27.08.2009 г. по гр. д. № 5624/2008г. на Софийски районен съд , с което е прекратено производството по иска на „В”АД-гр. Видин с правно основание чл. 254 от ГПК / отм./ във връзка с чл.97 ал.1 от ГПК/отм./ за установяване недължимост от негова страна на вземания предмет на изпълнително производство с взискател ответниика Д. а. ”Д”-София и делото е изпратено по правилата за родовата подсъдност на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането на касационно обжалване на съдебния акт е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът изразява становище, че частната касационна жалба е неоснователна, както и че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК.
За да остави без уважение частната жалба срещу определение на Софийски районен съд , с което е прекратено производството по иска с правно основание чл. 2 4от ГПК / отм./ във връзка с чл.97 ал.1 от ГПК/отм./ за установяване недължимост от негова страна на вземания предмет на изпълнително производство с взискател ответниика Д. а. ”Д”-София и да изпрати делото по правилата за родовата подсъдност на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.93 ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.80 ал.1 , б.”Б” от ГПК/отм./ , тъй като се касае за обективносъединени искове с цена на всеки от тях над 10 000 лева. Съдът е обосновал е своето становище с извършените процесуални действия на съда и страните пред първата инстанция: С разпореждане от 10.06.2009 г. СРС оставя без движение производството за уточняване на процесните вземания по цена и размер, нещо което липсва в първоначалната искова молба. С молба-уточнение от 22.07.2009 г. исковите претенции са уточнени по размер и всяка от тях е с цена над 10 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до това, следвало ли е въззивният съд да приложи разпоредбата на чл.56 ал.1 от ГПК/отм./, според която въпросът за цената на иска не може да се повдига от съда или от ответника след провеждане на първото по делото съдебно заседание.
Доводът на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по този процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 302 от 30.11.2004г. по ч. гр. д. № 318/2004г., ВКС ІІ гр. отд.и оопределение от 05.07.2007 г. по ч.гр.д. № 264/2007 г. ГО на ВТАп. С е неоснователен. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното определениие е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения, приемани на основание чл. 124 ЗДВ, тълкувателни решения, приемани от Върховния съд и Върховния касационен съд при действието на ЗСВ от 1994г. /отм., ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г./ – чл. 86, ал. 2, тълкувателните постановления на Пленума на Върховния съд на основание чл. 59 ЗУС /отм., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г./, както и решенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 и чл. 291 ГПК, но не и актове на ВКС по конкретни казуси. Поради това позоваването на противоречие с определение на ВКС по частна жалба и определение на Апелативен съд не може да обоснове наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това посочените съдебни актове са неотносими към настоящия случай, тъй като е налице приложение на разпоредбите чл.93 ал.1 ГПК/отм./ във връзка с чл.80 ал.1 , б.”Б” от ГПК/отм./ . Касае за обективносъединени искове с цена на всеки от тях над 10 000 лева, което става ясно за съда и страните едва след отстраняване нередовностите на първоначалната искова молба с молбата –уточнение от ищеца, депозирана за пръв път в съда на 22.07.2009 г. и което обосновава постановяването на определението на първоинстанционния съд за изпращане на делото по правилата на родовата подсъдност на СГС като първа инстанция.
Въз основа на гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос от значение за изхода на спора и не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 14.12.2009г. по ч. гр. д. № 12335/2009г. на Софийски градски съд, А. отделение,ІІІ б състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.