О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 29.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1061 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на Република България срещу решение от 18.12.15г.по в.гр.дело № 11810/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 22.07.15г.на СРС,І г.о.,44 състав,постановено по гр.дело № 31562/14г.в частта,с която исковете по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ са уважени,както и в частта за присъдените разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се определил обезщетението за неимуществени вреди в противоречие с практиката на ВКС по тълкуване на понятието „справедливост”по смисъла на чл.52 ЗЗД.Приложени са решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответницата по жалбата Л. А. М. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.286 ал.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около три години,същата е претърпяла негативни изживявания,изпаднала е в трайна депресия,изпитвала е силно притеснение,здравословното й състояние се е влошило.Съдът е отчел още вида на взетата мярка за неотклонение „подписка”;както и обстоятелството,че на първа инстанция е била осъдена при наложено наказание”лишаване от свобода”,а след оправдателната присъда пред въззивната инстанция от страна на представителя на обвинението е бил депозиран касационен протест. Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и вредите на ищцата от неимуществен характер и се е позовал на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 8 000 лв.
В разглеждания случая поставеният от касатора въпрос за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 27.02.12г.,по гр.дело № 1065/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 130 от 13.04.11г.по гр.дело № 951/10г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др., което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 18.12.15г., постановено по в. гр.дело № 11810/15г.на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.