ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312
София, 04. април 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 628 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1617/08.10.2018 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1482/2018, с което е отменено частично решение № 1700/20.04.2018 на Варненския районен съд по гр. д. № 13052/2017, като са уважени предявените искове по чл. 79 ЗЗД за възстановяване захранването с електрическа енергия и по чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1.350 лева и неимуществени вреди в общ размер на 6.000 лева.
Недоволен от решението е касаторът „Електроразпределение Север“ АД, В., представляван от юрк. И. В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие при липса на договорни отношения, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора е прекъснал електроснабдяването на потребителя и по процесуалноправния въпрос за възможността съдът служебно да установи факти, които съответната страна не твърди и без да е разпределена доказателствената тежест за тях, които (въпроси) са решени в противоречие с тълкувателно решение № 4/29.01.2019 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата Щ. Д. К. и Е. Ц. И., лично и като родители и законни представители на малолетния Д. Щ. К., представлявани от адв. П. Г. от ВАК, я оспорват като неоснователна, като считат, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като решението е правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че малолетният син на ищците е придобил право на собственост върху недвижим имот, за който на ищците е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. На 02.11.2015 г. е бил сключен договор между първия ищец и ответното дружество (правоприемник на „Енерго-Про Мрежи“ АД) за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа. В договора е уговорен срок три месеца след въвеждане на присъединения обект в експлоатация. Ищците са сключили договор за строителство от 02.09.2015 г., за изграждането на еднофамилна вилна сграда (завършена в груб строеж), който поради невъзможността на възложителя да осигури постоянно електрозахранване на обекта, е бил прекратен. Видно от констативен протокол на 27.06.2016 г. двама служители на ответника са посетили обекта във връзка с оплакване на първия ищец, като е отбелязано, че на място им е отказан достъп до съоръжението от представящия се за собственик на имота, в който се намира съоръжението. Ответникът е уведомил ищеца, че не може да се ангажира с конкретен срок за уреждане на взаимоотношенията поради неосигурен достъп. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че най-лесният и бърз начин да се възстанови захранването с ел. енергия на процесния имот, е да се задължи третото лице да позволи на служителите на ответника да извършат това, като съществува и друг възможен начин – чрез изграждането на нова въздушна линия от последната къща на [населено място], местност „С. п.“ до процесния имот, като вещото лице е разяснило, че електромерното табло и присъединителната кутия са собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД и трябва да са извън частната собственост, като мрежата следва да минава между присъединителната кутия и трафопоста; за да се захрани обекта от друго място, трябва отново да се премине през цялата процедура по присъединяване. От показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е приел за установено, че след сключване на договора за присъединяване в имота на ищците имало ток само няколко дни и после спрял, което било причината строителната фирма да прекрати договора, а ищците са закупили генератори, направили са разходи, като единият генератор се запалил по време на работа и обгорил ръката и крака на ищеца; подавали са множество жалби до различни институции, но без резултат. Като е приел, че между страните е безспорно наличието на сключен договор с изрично уговореното място на присъединяване РТ на МТП № 5, [населено място], е без значение, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, които подлежат на одобрение от административен орган, въззивният съд е достигнал до извода, че е налице неизпълнение от страна ответното дружество да присъедини обекта на ищците към електро-преносната си мрежа и да осигури регулярното подаване на ел. ток с ниско напрежение към него. Ето защо, като основателен е уважен предявеният иск за осъждане на ответника да възстанови електрозахранването в имота на ищците, като въззивният съд е посочил, че въпреки, че договорът е сключен от ищците, в качеството им на законни представители на малолетното им дете, те също са ползватели на мрежата, съответно потребители на ел. енергия, тъй като им е учредено пожизнено право на ползване върху същия имот, а съобразно Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот и в качеството си на ползватели те могат да предприемат действия, включително сключване на договори, свързани с обезпечаване ползването на имота, съответно да претендират имуществени и неимуществени вреди от неизпълнението на договора в резултат на прекъсване на ел. захранването на имота, за който им е учредено пожизнено право на ползване. Като доказани са приети и претенциите за заплащане на 5 бр. генератори, всеки на стойност 270 лв., доколкото закупуването им е в пряка връзка с осигуряването на електричество, каквото не им е било доставено от ответника и тези разходи представляват претърпяна загуба. Съдът е приел, че вследствие безрезултатните опити да се справят със създалата се ситуация, ищците са изпитали яд и безсилие, като проблемът е възникнал през м. май 2016 г. и не е разрешен. Като е взел предвид продължителността на неизпълнението от страна на ответника (повече от 2 години), през който ищците са били подложени на стрес и тревоги, което неизбежно се е отразило върху нормалния им начин на живот, характера и вида на увреждането, липсата на трайни последици за физическото и психическото им състояние, въззивният съд е приел, че сумата в размер на по 3.000 лева за всеки от ищците справедливо ще ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. Съдът е приел, че е налице облигационно отношение между страните съгласно сключен договор за доставка на електроенергия (независимо, че отношенията между страните се уреждат от общите условия на доставчика на енергия), а съгласно ТР № 4/29.01.2013 на ВКС, ОСГТК, постановено по т. д. № 4/2012 отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
Въззивният съд е съобразил и установената практика на ВКС, че посочването в доклада на правно релевантните факти (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и разпределянето на доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) са задължения на първоинстанционния съд по доклада. С това обаче не се изчерпват служебните му задължения, законът изрично задължава първоинстанционния съд, след като направи доклада по делото да укаже на всяка от страните (чл. 146, ал. 2 ГПК) за кои факти, които са в нейна тежест да докаже не са посочени и представи доказателства. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. В изпълнение на тези свои задължения съдът е установил твърдените в исковата молба факти, че първите двама ищци са родители и законни представители на третия – собственик на имота, че те имат пожизнено право на ползване и са сключили договор с ответника от името малолетния собственик, а изводът, че като ползватели на мрежата, те са потребители на ел. енергия, е правен.
Ответниците по жалбата Щ. Д. К. и Е. Ц. И., лично и като родители и законни представители на малолетния Д. Щ. К. претендират разноски в касационното производство, но не представили доказателства за извършването им.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1617/08.10.2018 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1482/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.