О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 04.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 164 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. А. Г. против решение № 6721 от 09.10.2017 г., постановено по гр.д. № 8401 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 5.5.2017 г. по гр.д. № 1520 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, 72 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу Специализирана прокуратура искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-08-1135 от 14.12.2016 г. на административния ръководител на Специализираната прокуратурата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност „административен секретар“ и за заплащане обезщетение за оставане на без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.12.2016 г. по до 14.06.2017 г., в общ размер на 10 172.40 лева.
Касаторът твърди, че решението на Софийски градски съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и е постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК /редакция преди изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по следните въпроси:
1/ Относно разграничаването на основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушение на трудовата дисциплина. Касаторът счита, че по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 120 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 5128/2013 г., IV Г.О., № 101 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 4035/2008 г., IV Г.О., № 800 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. на IV Г.О. и № 81 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1363/2010 г. на IV Г.О.
2/ Може ли да се приеме, че заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е мотивирана, когато не съдържа мотиви за уволнението и не препраща към друг акт, който да съдържа мотиви на уволнението и не е спазен срокът на предизвестието? Касаторът сочи противоречие с решение № 202 от 19.06.2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, IV Г.О.
3/ Длъжен ли е съдът, решавайки по същество правен спор, да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност, както и всички възражения и доводи на страните? Касаторът твърди, че е налице противоречие между въззивното решение и решения № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г., II Т.О., № 7 от 2.2.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на IV Г.О. на ВКС.
4/ Счита ли се задължението за обсъждане на всички доказателства за спазено, когато в мотивите на съда не е намерил отражение процесът на формиране на волята му чрез излагане на изводи относно твърдените по делото факти при обсъждане на всички релевантни за тях доказателства по делото и съобразно доводите на страните и значението от установяването или неустановяването им за изхода на правния спор?
5/ Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?.
Ответникът по жалбата Специализираната прокуратура счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата Ж. А. Г. е заемала по силата на трудов договор от 18.11.2015 г. длъжността „административен секретар“ при ответната Специализирана прокуратура. Със заповед № РД-08-1135 от 14.02.2016 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В отправеното до ищцата предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено неизпълнение на задълженията на ищцата, свързани с упражняване на контрол и организиране дейността на служба „Регистратура и деловодство“, на дейността по архивиране на дела, събиране на обобщаване на статистическа информация, по въвеждането на данни за преписки и дела в унифицираната информационна система на прокуратурата /УИС/, относно начина на съхраняване на подписаните протоколи за случайно разпределение на преписките и досъдебните производства, относно поредността на издадените от административния ръководител заповеди и създаването на необходимата организация за изпълнение на препоръките от проверката по заповед № 588 от 25.07.2016 г. В исковата молба ищцата е заявила, че заповедта не е мотивирана, тъй като в нея не са изложени причините и фактическите обстоятелства, довели до уволнението и, не са посочени качествата, които не притежава. Според нея съответните факти, ако се докажат, сочат за неизпълнение на трудовите задължения като основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и за основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества. В писмения си отговор ответникът е посочил, че мотивите за уволнението се съдържат в предизвестието, към което заповедта препраща. Този довод на работодателя е бил счетен за основателен от съдилищата. Въз основа на събраните по делото доказателства, които включват както свидетелски показания, така и доклади за извършени проверки по заповеди на административния ръководител на Специализираната прокуратура и на Главния прокурор, районният съд е приел, че са допуснати посочените от работодателя пропуски в работата на служителите в администрацията по времето, когато техен пряк ръководител е била ищцата. Тези проблеми са съществували и преди това, но предприетите от ищцата действия не са били системни, адекватни и достатъчни за подобряване на работата. Лошото състояние на администрацията е продължило около една година и въпреки че ищцата не е била единствената причина за неблагополучията, нейните липсващи ръководни качества са допринесли за тях, поради което представляват основание за прекратяване на трудовото и правоотношение по смисъла на чл.328, ал.1 т.5 от КТ. Затова съдът е отхвърлил предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, препращайки съобразно чл.272 от ГПК към неговите мотиви относно фактическите и правни констатации. Оплакванията във въззивната жалба, които се съдържат и в исковата молба, са приети за неоснователни по изложените от районния съд съображения, които въззивният съд е възприел. Оплакването в жалбата, че районният съд не е извършил съвкупна преценка на доказателствата, а само механично ги е изброил, е счетено също за неоснователно. Въззивният съд е приел, че преценката за обективен и постоянен дефицит на необходимия професионален потенциал за ефективно справяне с възложената работа се извършва с оглед предметния обхват на трудовите функции по връчената длъжностна характеристика. Именно въз основа на обсъдените и съпоставени писмени доказателства и свидетелски показания се установява липсата на необходимите професионални качества за резултатно изпълнение на длъжността. Според съда е налице трайно състояние на безвиновна невъзможност за осъществяване на трудовите задължения по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Посредством тези мотиви на въззивния съд е даден отговор на първия от поставените въпроси в съответствие с цитираната съдебна практика. Както е посочено в решение № 120 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 5128/2013 г., IV Г.О. на ВКС излагането в заповедта на факти, които може да сочат за допуснати дисциплинарни нарушения, не прави само по себе си уволнението незаконно на формално основание. Съдът е длъжен да изследва дали не се касае за трайна липса на необходимите качества, която е от обективен характер. Точно така са процедирали в случая съдилищата, поради което по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Същият извод се отнася до втория въпрос на касатора, който е формулиран по начин, несъответстващ на установената по делото фактическа обстановка. В случая трудовото правоотношение е прекратено с връчването на предизвестието съгласно чл.335, ал.2, т.2 от КТ, а не посредством заповедта, която има само констативен характер. Затова подробните мотиви за уволнението са посочени в предизвестието, а не в заповедта, която впрочем също препраща към него в уводната си част, противно на твърдението на касатора.
Останалите въпроси на касатора се отнасят до мотивите на въззивния съд и поставят процесуални проблеми, които вече са изяснени в практиката на ВКС. С разпоредбата на чл.272 от ГПК е предоставена възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато потвърждава неговото решение. Този съд може да ползва техниката на препращането както по отношение на фактическата обстановка, така и относно правните изводи, без да е необходимо да повтаря вече изложените от първоинстанционния съд съображения. По този начин въззивният съд осъществява своята решаваща дейност/решения № 271 от 8.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г., № 360 от 13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 796/2012 г IV ГО на ВКС/. В случая въззивният съд е извършил точно такова препращане, без да допусне процесуалните нарушения, които са описани във въпросите на касатора. Макар мотивите на съдилищата да са лаконични, от тях става ясно, че освен доводите за липсата на мотиви в заповедта и за наличие на друго основание за уволнение, възраженията на касатора по същество също са обсъдени. Накратко те се свеждат до твърдения за факти, които обективно са възпрепятствали касатора да осъществява ефективно своята дейност по контрол върху администрацията. Съдилищата са приели, че такива пречки са съществували, но липсващите ръководни качества на касатора също са допринесли за лошата работа, поради което представляват основание за прекратяване на трудовото и правоотношение по смисъла на чл.328, ал.1 т.5 от КТ. Тези мотиви са достатъчни, за да се изясни каква е била волята на съда и процесът на нейното формиране, като се вземат предвид събраните по делото доказателства. Няма причина да се смята също, че правните изводи са изградени върху едностранчиво или пристрастно тълкуване на доказателствата.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по повдигнатите от касатора въпроси не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на Специализираната прокуратура 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6721 от 09.10.2017 г., постановено по гр.д. № 8401 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.
ОСЪЖДА Ж. А. Г.-[ЕГН], да заплати на Специализираната прокуратура 100/ сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: