О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София, 06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1311/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [община] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1613 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 2833/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Карловски районен съд по гр.д.№ 277/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от Н. П. Т. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № К-130/ 09.01.2012 г. на кмета на общината, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 002,40 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига единствено материалноправният въпрос има ли реално съкращаване на щата тогава, когато в един отдел от четири щатни бройки за „главен специалист” останат две такива и се разкрият две нови щатни бройки за „главен експерт”. Според касатора въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и поради това моли за допускане на решението му до касационно обжалване.
Ответната по жалбата страна Н. П. Т. я оспорва с доводи по същество, а по поставеният от касатора правен въпрос заявява, че не е от значение за решението на въззивния съд.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че ищцата е заемала длъжността „главен специалист” в отдел „З., природни ресурси и екология” в съответната дирекция на общината – касатор, освен нея по щата на общината са били предвидени още три щатни бройки за тази длъжност. С решение на общинския съвет от 30.11.2011 г. било предвидено в този отдел да има само две бройки за длъжността „главен специалист”, другите две били съкратени. В обжалваното решение реалността на съкращаването на щата не е поставена под съмнение. Съдът е уважил предявените искове, въпреки че е приел за установено, че щатът е съкратен, защото работодателят не е доказал извършването на законосъобразен подбор измежду четиримата служители, заемащи съкратената щатна бройка в отдела.
При това положение ответната страна основателно възразява, че единственият формулиран от касатора като основание за допускане на касационно обжалване правен въпрос, не обуславя въззивното решение. Без значение за резултата от делото е кога съкращаването на щата е реално или фиктивно, тъй като, какъвто и отговор да получи този въпрос, това не би се отразило на крайните изводи на инстанцията по същество. Уволнението е отменено поради липса на доказателства за законосъобразно извършен подбор, а правен въпрос във връзка с тези изводи на въззивния съд касаторът не е формулирал. По необуславящ решаващите правни мотиви на въззивния съд въпрос, касационното обжалване не може да бъде допуснато, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1613 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 2833/ 2012 г.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Н. П. Т. сумата 450 лв (четиристотин и петдесет лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: