О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София 08.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдия Мариана Костова
ч.т. дело № 1015/2015 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. В. Б. от [населено място] , представлявана от адв. С. – САК, срещу определение № 1 от 05.01.2015 г. по ч. гр. дело № 4804/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, II-ри състав, с молба да бъде обезсилено като недопустимо или отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон. В изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че определението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по молба за допълване на определението на първоинстанционния съд в частта за разноските, подадена от лице без представителна власт. В условията на евентуалност поддържа, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В отговора на частната касационна жалба ответникът по касация ПП „С. е.” , чрез адв. Д. Д. – САК,със седалище и адрес на управление в [населено място] счита жалбата за процесуално недопустима, алтернативното му искане е за оставяне без уважение. Представя пълномощно от 12.03.2015г. за потвърждаване на извършените от него процесуални действия от председателя на ПП „С. е.” П..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
Софийският апелативен съд е потвърдил определение, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от Софийски градски съд, с което на ответника по обективно съединените искове е присъденото адвокатско възнаграждение от 600 лева., вместо претендираните по представен списък 800 лв. За да намали размера на адвокатското възнаграждение, Съд е приел, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, тъй като делото е прекратено след насрочването му, но преди провеждането на първото по делото открито съдебно заседание, поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника следва да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/2004 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноски подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. В конкретния случай предмет на спора са два обективно съединени иска за обезщетение за вреди от нарушаване на авторското право на жалбоподателката върху графично лого и преустановяване използването на логото. Единият от исковете е неоценяем, поради което съставът на ВКС, ТК ще следва да се произнесе по частната касационна жалба.
По доводите за недопустимост на определението:
В частната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на въззивното определение, поради предявяване на искането за допълване на определението на първоинстанционния съд, в частта за разноските,от лице без представителна власт. Действително представеното пред първа инстанция пълномощно се отнася единствено до упълномощаване на адв. Д. за производството за подаване на заявление за регистрация на ПП „С. е.”. С отговора на частната касационна жалба процесуалният представител на ответника е представил потвърждение-пълномощно, с което председателя на партията потвърждава всички процесуални действия, извършени от упълномощеното лице. Съгласно чл.101, ал.2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. Чл.42, ал.2 ЗЗД създава правната възможност представляваното лице да потвърди действията извършени от мнимия представител, като потвърждаването произвежда действие с обратна сила.
По касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
Касаторът формулира следните въпроси: 1/ Може ли съдът да не приложи редукцията по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а служебно да присъди размера по чл. 7 от Наредбата, когато в постановения съдебен акт е констатирал основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение? 2/ Кой е меродавният момент за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7 във връзка с чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при изменение на наредбата в хода производството – моментът на първото съдопроизводствено действие от ответника – подаване на отговора на исковата молба, или моментът на приключване на производството?
Макар и изрично да не е посочено СГС е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение по двата обективно съединени иска по Наредба №4 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и допълнена с ДВ бр.28 от 28.03.2014г. С изменението, чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата определя минималното адвокатско възнаграждание в размер на 300 лв. за неоценяеми искове, какъвто е втория обективно съединен иск. Адвокатското възнаграждение за искове с цена на иска 1000 лв. е 300 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата.
По въпроса: Кой е меродавният момент за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7 при изменение на Наредба №4 в хода производството – моментът на първото съдопроизводствено действие от ответника – подаване на отговора на исковата молба, или моментът на приключване на производството? Конкретно по такъв въпрос съдът не се е произнесъл. Във въззивната си жалба частният жалбоподател е поддържал становище за прилагане на Наредба №4 в редакцията към датата на предявяване на иска. Тъй като съдът не се е произнесъл по формулирания от жалбоподателя правен въпрос, същият не се явява обуславящ изхода на спора, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Независимо от това, представените от касатора съдебни актове – определения, не обосновават допълнителния критерий по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
В конкретния случай съдът е приложил редакцията на Наредба №4, в сила към датата на постановяване на определението за прекратяване на производството по делото. Договорът за правна помощ, с който е договорено адвокатското възнаграждение, е сключен на 10.06.2014г. Следователно правопораждащите правото на разноски факти са настъпили при действието на Наредба №4 след изменението на ДВ бр.28 от 28.03.2014г.
Определение № 165 от 26.06.2013г. по т.д. № 1085/2012г. и определение №209 по т.дело № 291/2011г. нямат отношение към поставения въпрос, тъй като към момента на постановяването му Наредба №4 не е била изменена. Обжалваното определение не е в противоречие с определение №362 по т.дело № 3997/2013г. и определение №150 постановено по гр.дело №6083/2013г., тъй като Наредба №4 е приложена в изменената редакция към датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК. Определение № 423 постановено по гр.дело № 1075/2014г. не формира противоречива съдебна практика по поставения въпрос, тъй като съдът е отказал да приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.
Първият въпрос се явява неотносим за изхода на спора за разноски, доколкото след изменението на Наредба №4 за минималните адвокатски възнаграждения с ДВ бр. 28 от 28.03.2014г., минималното възнаграждение за изготвяне на отговор на искова молба – 300 лв. по чл.9, ал.1 от Наредбата, съвпада с минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.1, т. 4 и ал.2, т.1.
В заключение обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделени
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 от 05.01.2015 г. по ч. гр. дело № 4804/2014 г. на Софийски апелативен съд, гражданско колегия, II-ри състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: