О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София,08.07. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 107/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.307, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. А. от гр. Б. срещу определение № 211 от 19.12.2009 год. по гр.дело № 1315/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 324 от 04.06.2009 год. по гр.дело № 2199/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., с което по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ е отменено решение № 32 от 15.02.2008 год. по гр.дело № 499/2007 год. на Д. окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Поддържа се, че отменителните решения на ВКС, с които делото се връща за ново разглеждане от въззивната инстанция не са изключени от обсега на отмяната на влезлите в сила решения.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна поради следните съображения:
С молба вх. № 4* от 07.09.2009 год. И. Д. А. е поискал отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5, предл.първо ГПК на решение № 324 от 04.06.2009 год. по гр.дело № 2199/2008 год. на ВКС, ІІ г.о., с което е отменено въззивното решение № 32 от 15.02.2008 год. по гр.дело № 499/2007 год. на Д. окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Молителят поддържа, че поради заболяване не е могъл да се яви в заседанието на 14.05.2009 год., което било проведено в отсъствието и на намиращия се извън страната негов процесуален представител.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че отменителното касационно решение, постановено в производство по чл.218а и сл. ГПК/отм./, с което делото се връща на въззивната инстанция, не е от категорията съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор по същество и не може да се приеме, че е влязло в сила по смисъла на чл.219, б.”в” ГПК-отм., /по аргумент за противното/. Посочено е, че на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК подлежат само актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо – т.е. решения, с които се разрешава конкретен материалноправен спор по същество. В подкрепа на този извод, съставът на ВКС, ІІ г.о. се е позовал и на разясненията, дадени от Пленума на Върховния съд с т.2 на П. № 2 от 29.11.1977 год. по гр.дело № 1/1977 год.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
Самостоятелното извънинстанционно производство по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. По начало отмяната се свързва с принципа за дирене на истината и има за предмет неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК причини. В хипотезите на чл.303, ал.1, т.т.1-4 ГПК на отмяна подлежат само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения. На отмяна по чл.303 ГПК подлежат и някои определения, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство /напр. по чл.409 ГПК и по чл.521, ал.2 ГПК/, а така също и формиращите сила на пресъдено нещо определения за прекратяване на делото при отказ от иска /чл.233 ГПК/ и при съдебна спогодба /чл.234, ал.3 ГПК/. На отмяна по чл.303 ГПК подлежат и останалите определения, прекратяващи производството по делото във всеки от стадиите на инстанционното развитие на процеса, които без да разрешават спора със сила на пресъдено нещо, завършват едно самостоятелно производство. Касационното решение може да бъде предмет на самостоятелна отмяна, независимо дали е отменително /с връщане на делото за ново разглеждане в случаите на чл.290, ал.3 ГПК или с решаването му по същество със същия съдебен акт по чл.293, ал.1, предл. второ и трето ГПК/ или потвърдително – съгласно чл.293, ал.1, предл. първо ГПК, когато в тази инстанция са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи правото на участие на страната в процеса – основания по чл.303, ал.1, т.т.5 и 6 ГПК.
По отношение на касационните решения, с които се отменява въззивно решение и делото се връща за ново разглеждане, когато в производството пред ВКС страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса или не е била надлежно представлявана /чл.303, ал.1, т.т.5 и 6 ГПК/, разясненията, дадени с т.2 от П. № 2 от 29.09.1977 год. по гр.дело № 1/1977 год. на Пленума на Върховния съд не намират приложение поради следните съображения:
Тълкувателният акт на Пленума на Върховния съд е издаден при действието на процесуалните разпоредби, уреждащи обжалването на решенията като контролно-отменително, а така също и при наличието на извънреден способ за защита срещу необжалваеми порочни решения и определения – преглед по реда на надзора, преди реформата на гражданското съдопроизводство с изменението и допълнението на процесуалния закон от 23.12.1997 год., в сила от 01.04.1998 год. От съществената разлика характера на двете производства произтичат и няколко отнасящи се до подлежащите на отмяна актове особености, а именно:
С втория абзац на т.2 от мотивите на П. № 2/1977 год. на Пленума на Върховния съд е преутвърдено разрешението, дадено с тълкувателно решение № 23 от 17.04.1972 год. по гр.дело № 5/1972 год. на ОСГК на ВС, според което на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което е прието, че отменителните решения на второинстанционния съд не подлежат на отмяна по чл.231 ГПК/отм./. В мотивите на тълкувателното решение обаче е посочено, че доколкото с отменителните второинстанционни решения са допуснати нарушения, неотстраними при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, тези решения подлежат на преглед по реда на надзора. Тълкувателно решение № 23 от 17.04.1972 год. по гр.дело № 5/1072 год. на ОСГК на ВКС изхожда в тази насока от т.2, б.”б” на П. № 16 от 18.11.1963 год. на Пленума на Върховния съд, според която преглед по реда на надзора следва да се допуска и на съдебните актове на второинстанционните съдилища, с които се отменяват решения, които са постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и тези нарушения не могат да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото.
Видно е, че още преди 01.04.1998 год. на отменителните второинстанционни решения, с които делото се връща за ново разглеждане се признава качеството на влязъл в сила съдебен акт, който макар и да не се ползва със сила на пресъдено нещо може да бъде предмет на извънредния извънинстанционен способ за отмяна на необжалваеми порочни решения, какъвто беше прегледът по реда на надзора.
С реформата на ГПК със ЗИД/ДВ, бр.64 от 16.07.1999 год./ беше въведено ново основание за отмяна по чл.231, ал.1, б.”д” за случаите на дадени с две отменителни касационни решения противоречиви указания на въззивната инстанция по тълкуване и прилагане на закона при новото разглеждане на делото. Въпросното основание отпадна с промяната в правомощията на касационната инстанция със ЗИД на ГПК /ДВ, бр.105 от 08.11.2002 год./, вследствие на което вече не съществуваше хипотеза ВКС да даде две различни указания за тълкуване и прилагане на закона по едно и също дело. Независимо от това, за периода от 16.07.1999 год. до 08.11.2002 год. процесуалният закон изрично признаваше на отменителните касационни решения с връщане на делото на въззивната инстанция качеството на влязъл в сила съдебен акт и предвиждаше самостоятелно основание за отмяна по реда на чл.231, ал.1, б.”д”/отм./.
Следователно, макар и да не се ползват със сила на пресъдено нещо, отменителните касационни решения, с които делото се връща за ново разглеждане от въззивния съд също са от категорията съдебни актове, които подлежат на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.т.5 и 6 ГПК, доколкото страната, която не е била надлежно призована или не е била надлежно представлявана в производството пред касационната инстанция не разполага с друг процесуален способ за защита, какъвто беше прегледът по реда на надзора до 23.12.1997 год. Съгласно чл.218з, ал.1 ГПК/отм./, както и чл.294, ал.1 ГПК указанията по приложението на закона /материален и процесуален/ са задължителни за въззивния съд при новото разглеждане на делото, т.е. отменителното касационно решение преклудира споровете по обстоятелствата и възраженията, доводите по които са приети за неоснователни от касационната инстанция. От това следва, че страната, чието право на защита в касационното производство е било нарушено и чиито доводи са преклудирани при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, не разполага с друга възможност за защита на правата си, а това обуславя и правния й интерес да иска отмяна на касационното решение при условията на чл.303, ал.1, т.т.5 и 6 ГПК.
В обобщение, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото се върне на същия състав на ВКС, ІІ г.о. за разглеждане на молбата за отмяна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 211 от 19.12.2009 год. по гр.дело № 1315/2009 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС, ІІ го. за разглеждане на молбата за отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: