О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 312
София, 15.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1674/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от С. М. И. и Л. М. Г. от гр. В. срещу решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 217/2009 г. на Великотърновски окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение по гр. д. № 28/2008 г. на великотърновски районен съд, в частта, с която касаторките са осъдени да предадат на В. Р. Я. владението на собствения му имот, съставляващ овощна градина с площ от 2.250 дка в м. „Г”, заснет като имоти пл. №№ 347 и 348 по плана на ползвателите, и попадащ изцяло в имот № 7* по плана на новообразуваните имоти в землището на с. Ш.. Касационните доводи са за необоснованост на изводите, че ищецът е собственик на имота и че същият имот не е възстановен на касаторките по реда на ЗСПЗЗ. В изложението към касационната жалба не е направено позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за до пускане на касационно обжалване на решението. Развити са отново съображения за решаване на въпросите за легитимацията на ищеца като собственик на имота и за това дали касаторките владеят имота на правно основание акт на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху него в съществуващи граници.
Ответникът по касация намира, че не са налице предпоставки за допускане въззивното решение до касационна проверка.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и обжалваем интерес на стойност на 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищецът се легитимира като собственик на овощна градина с площ от около 2000 дка на основание делба извършена през 1997 г. Наследодателите му, негови родители, са придобили право на собственост върху имота на основание давностно владение осъществявано от 1960 г., когато са сключили граждански брак, до 1976 г., когато са се позовали на този придобивен способ и снабдили с нот. акт за собственост на имота. Този имот не е идентичен с имотът, притежаван от праводателката на ответниците, не е бил внасян в ТКЗС, косвено доказателство за което е това, че три от границите му са посочени като ДЗС. С гласни доказателства също е установено, че бащата на ищеца е владял имота и след 1976 г., когато терените около него са били включени в територии, определени за самозадоволяване на населението и предоставяни за ползване на основание ПМС 11/1982 г.
Касаторките не се легитимират като собственици на имота на основание земеделска реституция. С решение № 93ш от 14.05.1998 г. ОСЗ е признала право на възстановяване на имот – нива с площ от два дка в землището на с. Ш. и със същото решение е постановила, че възстановява правото на собственост в съществуващи граници, но имотът не е индивидуализиран с точно местонахождение и с граници по плана на новообразуваните имоти, а е посочено, че е налице ограничение за ползването му по §4а-4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението е издадено при действието на ЗСПЗЗ в редакцията му след изменението и допълнението му, публикувано в ДВ, бр. 98 от 1997 г., с което е създадена нов § 4к от преходните и заключителни разпоредби на закона. С тази норма е предвидена специална процедура за възстановяване на правото на собственост, която се осъществява след изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти, въз основа на който се издава заповед на кмета на общината. В същата възстановеният или новопридобит имот от правоимащите по § 4а и 4б се описват с местонахождение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за това. Заповедта подлежи на съобщаване по реда на ГПК и поражда правни последици след влизането й в сила. В полза на касаторките не е постановено такава заповед, поради което процедурата по реституция на заявените от тях имоти не е приключила с окончателен акт, който да ги легитимира като собственици на имота.
С приета техническа експертиза е установено, че в протокола за постигната съдебна спогодба имотът, поставен в дял на ищеца, е описан с пл. №№ 347 и 348, но без да е посочено основанието за това. С тези номера имотът е заснет в одобрения план през 1998 г., съставен за заснемане имотите предоставени за ползване като в разписния лист към плана имот № 347 е записан на В. и Т. Я. , а за имот пл. № 348 няма записан ползвател. В плана съставен за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС имотите пл. №№ 347 и 348 са заснети с №№ 7* и 79.005. Имотът на бившите собственици заснет с № 1* обхваща двата имота, както и части от имоти №№ 7* и 79.006 разположени на север. Имот 158.029 е идентифициран и на основание решение № 93ш от 14.05.1998 г. ОСЗ е записан на наследниците на Т. М. Т. , праводателка на касаторките.
Експертизата намира, че на касаторките е възстановен имот № 7* с площ от 3876, който е заснет след като от целия посочен от касаторките имот, в качеството им на наследниците на Т. М. Т. са намалени частите, изкупени на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели. В този новообразуван имот попада имотите, предмет на иска. По делото не е представен акта за възстановяване на описания от експертизата имот в тяхна полза.
Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че ищецът се легитимира като собственик на имота на основание наследствено правоприемство и делба, а касаторките, ответници по иска, го владеят без правно основание тъй като процедурата за възстановяване на заявени имоти по ЗСПЗЗ не е завършена с акт, в който имотът да е индивидуализиран с номер и граници по действащия план на възстановената собственост и скица към решението.
Развитите доводи за необоснованост на извода, че ищецът се легитимира като собственик, мотивиран с това, че спорният имот има земеделски характер, поради което също е следвало да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ, каквато процедура не е провеждана, както и доводът, че касаторките владеят имота на правно основание – административен акт на ОСЗ, който е стабилен административен акт с вещни последици, са основания за касиране на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, представено към касационната жалба, не е направено позоваване на нито една от предпоставките за допускане касационна проверка на решението. Назоваването на приложението към касационна жалба като „изложение”, без то да отговаря на изискванията установени в нормата на чл. 284, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, е формално изпълнение на изискването за редовност на касационната жалба, което не създава за съда задължение за произнасяне по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 217/2009 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: