О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 25.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в закрито заседание на 21.05. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 155 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр.с чл..280,ал.1,т.2 ГПК,по повод подадена касационна жалба от Й. В. М. с вх. №21113 от 03.09.2008 год. на Пловдивския окръжен съд против решение №1253 от 17.072008 год. по в.гр.д. №796/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №124/25.01.2008 год. по гр.д. №3927/2006 год. на Пловдивския районен съд, І ви граждански състав и по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е отхвърлен предявеният от касатора против Д. Н. С. иск с правно основание чл.143, ал.1 ЗЗД за сумата 8 623 лв. В останалата отхвърлителна част до пълния предявен размер от 9 000 лв., първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът Й. М. е подържал в исковата си молба, че поради неизпълнение на ответницата Д на задълженията й по сключените от нея с “П” АД на 15.05.2003 год. и на 25.11. 2003 год., два договора за кредит, всеки за по 10 000 лв., той в качеството си на поръчител по договорите, е започнал да погасява задълженията по тях. Пловдивският районен съд е приел, че в пола на ищеца –поръчител, независимо, че не е уведомил длъжницата по кредитите, са възникнали регресни права против нея, защото не са налице основанията за освобождаването й от отговорност по чл.143, ал.2 ЗЗД- поръчителят не е дублирал изпълнение от страна на длъжницата, тъй като такова липсва, а и тя не му е противопоставила направени възражения срещу банката-кредитор. Искът е уважен частично съобразно изплатените от поръчителя вноски по кредита. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в уважената част, като е приел, че не са налице двете кумулативни условия, за да встъпи поръчителят в правата на банката-кредитор: 1/да е заведен иск срещу поръчителя и той да е уведомил длъжника и 2/ поръчителят да е издължил вземането.
Касаторът Й. М. чрез а. С твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл.281, т.3 ГПК и е необосновано. Подържа, че приетото от въззивния съд, че погасителните вноски, направени от касатор-ищец М. не са от негови лични средства, а от съвместно гражданско дружество, противоречи на събрания по делото доказателствен материал.
Като основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол сочи наличие противоречива съдебна практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, изразяваща се различното решаване на спора от двете съдебни инстанции при една и съща фактическа обстановка. Подържа и постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС- чл.280, ал.1 т.1 ГПК. В подкрепа на тези си основания е представил решение №1817 от 27. Х.1995 год. по гр.д. №2845/94 год. на ВС, V Г. О., решение №1022 от 8.06.1999 год. по гр.д. №252/1999 год. на V Г. О. и решение №68 от 21.04.2008 год. по гр.д. №84/2007 год. на Бургаския окръжен съд, ГК.
Ответникът оспорва касационната жалба
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна, активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280,ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Касаторът Й. М. не е посочил същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен при наличието на допълнителните основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, а именно тези по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Основното водещо основание за допускане до касационно обжалване е с обжалваното въззивно решение да е разрешен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос/чл.280, ал.1 ГПК/, които правни въпроси да са разрешени при наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, изчерпателно изброени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Материалноправният въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, очертан чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява именно произнасяне по съществения материалноправен въпрос. В случая не само че не е посочен същественият правен въпрос, но и липсва изложение на факти и обстоятелства в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, от които той да може да бъде изведен. Не посочването му е достатъчно основание за недопускане обжалваното решение до касационен контрол. Без формулиране на същественият материалноправен или процесалноправен въпрос, не може да се изследва и наличието на допълнителните основания за допускане до касационно обжалване, защото те представляват конкретни законови хипотези, при които въззивният съд е разрешил същественият правен въпрос.
Не са налице и допълнително сочените от касатора основания за допускане до касационно обжалване. Противоречивото разрешаване на съществения правен въпрос/чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ е налице, когато е налице противоречива съдебна практика, установена с влезли в сила съдебни решения. Противоречивото разрешаване на правния спор от двете съдебни инстанции не представлява такава практика, тъй като противоречието ще следва да бъде разрешено по пътя на инстанционния контрол.
Не е налице и противоречивото му разрешаване от съдилищата, р.п. решаване в противоречие с практиката на ВКС/ чл.280, ал.1,т.1 ГПК/. Посоченото и представено решение №68 от 21.04.2008 год. по гр.д. №84/2007 год. на Бургаския окръжен съд, ГК няма данни да е влязло в сила и формирало сила на пресъдено нещо. Решение №1817 от 27. Х.1995 год. по гр.д. №2845/94 год. на ВС, V Г. О. се отнася до друг правен институт- този на банковата гаранция, а не на поръчителството, а решение №1022 от 8.06.1999 год. по гр.д. №252/1999 год. на V Г. О. третира правната същност на договорната връзка между кредитор и поръчител- чл.138, ал.1 ЗЗД, а не регресните права на поръчителя срещу длъжника, които са предмет на настоящия спор.
Водим от горното настоящият състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1253 от 17.072008 год. по в.гр.д. №796/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: