– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
гр. София 10.07.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 14.02.2018 (четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3699 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 4884/16.08.2017 година, подадена от адв. Г. Р. И.-Д. от АК Д., срещу определение № 451/08.08.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 224/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд В. е оставил без уважение подадената от адв. Г. Р. И.-Д. от АК Д. молба с вх. № 3968/30.06.2017 година молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 99/27.06.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 224/2017 година в частта му за разноските, като и качеството и на процесуален представител, оказващ безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 от ЗА, на Р. Д. И. и бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1160.00 лева вместо присъденото такова от 265.76 лева или при условията на евентуалност присъденото да бъде увеличено на 531.52 лева.
В частната жалба се излагат доводи за това, че определението на Апелативен съд В. е нищожно като постановено от незаконен състав, а ако това не бъде възприето са развити доводи за това, че то е неправилно и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поискано е обжалваното определение да бъде отменено и подадената от адв. Г. Р. И.-Д. от АК Д. молба за изменение на решение № 99/27.06.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 224/2017 година за частта му за разноските по чл. .248 от ГПК да бъде уважена
Ответникът по частната жалба П. не е подал отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността на същата.
адв. Г. Р. И.-Д. от АК Д. е била уведомена за обжалваното определение на 14.08.2017 година, а частната й жалба е с вх. № 4884/16.08.2017 година, като е подадена по пощата на 15.08.2017 година. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК:частната жалба е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С решение № 99/27.06.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 224/2017 година П. е била осъдена да заплати на адв. Г. Р. И.-Д. от АК Д., в качеството и на процесуален представител, оказващ безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38 от ЗА, на Р. Д. И., сумата от 265.76 лева. Въззивният съд е приел, че ответникът по въззивната жалба Р. Д. И. е бил представляван по делото от своята дъщеря адв. Г. Р. И.-Д. от АК Д., която му е предоставила безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА. Това обстоятелство се установявало както от представеното пред въззивната инстанция пълномощно, така и от списъка на разноските по чл. 80 от ГПК. Затова на основание чл. 38,ал. 2 от ЗА и с оглед изхода на спора-били отхвърлени и двете въззивни жалби за главниците на адв. Г. Р. И.-Д. се дължала сумата от 265.76 лева, която била съразмерна на отхвърлената част от въззивната жалба на П. от 5300.00 лева, при обжалваем интерес от 26 300.00 лева.
С молба с вх. № 3968/30.06.2017 година адв. Г. Р. И.-Д. е поискала да бъде изменено решение № 99/27.06.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 224/2017 година в частта му за разноските по отношение на присъденото й възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. В молбата са изложен съображения за това, че тъй като предявените от Р. Д. И. срещу П. искове били уважени за сумата от 5300.00 лева размерът на дължимото й се адвокатско възнаграждение трябва да бъде определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да бъде в размер на 580.00 лева, като й бъде присъдено и за двете инстанции общо в размер на 1160.00 лева. Направено е и евентуално искане присъденото й възнаграждение да бъде увеличено до сумата от 531.52 лева.
С обжалваното определение горепосочената молба е била оставена без уважение, като е прието, че възприетия с решение № 99/27.06.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 224/2017 година начин за изчисляване на възнаграждението е правилен и размерът на същото трябва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото бъде заплатено от П. при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Обжалваното определение е такова по т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 година, постановено по тълк. д. № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, поради което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Първият от сочените от адв. Г. Р. И.-Д. доводи за незаконосъобразност на определението е това, че то било нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав. Наистина от тримата членове на съдебния състав постановил решение № 99/27.06.2017 година на Апелативен съд В. по гр. д. № 224/2017 година само един е взел участие в състава постановил обжалваното определение. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предвижда, че съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Същата определя компетентния за това съд, а именно този който е разгледал спора и е постановил съответното решение. В нея обаче не се съдържа изискване в производството по допълване или изменение на решението да участват същите съдии от състава на съда, които са постановили решението, чието допълване или изменение се иска. В гражданското съдопроизводство не съществува изискването за неизменност на съдебния състав в хода на производството, поради което персоналния състав разглеждащ спора може да бъде променян в хода на производството, като единственото изискване е съответният съдебен акт да бъде постановен от този състав, при който е приключило съответното производство. Доколкото производството по чл. 248 от ГПК е последващо такова след постановяване на съдебното решение е допустимо в него да участват и съдии, които не са взели участие при постановяване на решението, като това не прави определението нищожно.
Същевременно чл. 38, ал. 2 от ЗА предвижда, чу в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата не предвижда, че възнаграждението се определи само с оглед на уважената, респективно отхвърлената част от иска. Същевременно Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че възнаграждението се определя с оглед на интереса, което е цената на предявения иск. Затова определеното от съда по чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение трябва да се определи с оглед на цената на предявените по делото искове, поради което в случая то следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно чл. 38, ал. 2 от ЗА урежда случаите, когато насрещната страна дължи адвокатско възнаграждение в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, т. е., когато тя дължи разноски на другата страна и начина, по който се определя размера на адвокатското възнаграждение. Същата обаче не съдържа правило за това, в какъв размер насрещната страна отговаря за това задължение. Затова трябва да намерят приложение правилата на чл. 78 от ГПК, като насрещната страна ще дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА при същите условия, пир което дължи разноски на другата страна по делото, която се е възползвала от безплатната правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ГПК. Случаят е идентичен с този, при който страната, имаща право на разноски, сама е упълномощила адвокат за процесуално представителство по делото. Разликата се състои в това, че при упълномощаването на адвокат страната има право на разноски за заплатеното възнаграждение съобразно уважената/отхвърлената част от исковете, като поема риска част от заплатеното възнаграждение да остане за нейна сметка. В случаите по чл. 38 от ЗА адвоката сам се съгласява, че размерът на полученото от него възнаграждение ще бъде поставен в зависимост от крайния резултат по делото и че е възможно да не получи пълния размер на възнаграждението. По съществото си възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА представлява разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, поради което задължението на съответната страна по нея следва да се определя при спазването на правилата на разпоредбата, а именно с оглед на съразмерността на уважената, съответно отхвърлената част от иска, с пълния размер на същия, а не да се определя само с оглед на уважената на отхвърлената му част. Именно по този начин е процедирал и състава на Апелативен съд В., поради което постановеното от него определение, което е предмет на обжалване в настоящето производство е правилно и трябва да бъде потвърдено.
При това следва да се има предвид, че в първоинстанционното решение е присъдена сума по чл. 38, ал. 2 от ЗА, но не в полза на адв. Г. Р. И.-Д. от АК Д., а на Р. Д. И., поради което въззивният съд не е трябвало да присъжда отново такива. Обстоятелството, че те са били присъдени на Р. Д. И., а не на жалбоподателката не е основание за обратното, тъй като се касае до евентуален порок, който може да бъде отстранен по друг начин.
Предвид на горното съставът на Апелативен съд В. е правилно и законосъобразно и като такова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 451/08.08.2017 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 224/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.