Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№313
София, 12.04. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1135 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] и [фирма] чрез адвокат Б. Ч. и адвокат Ст. Ц. срещу решение № 188/02.08.2011 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 113/2011 г. в частта му, уважаваща предявените искове срещу касатора.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по касационната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски окръжен съд /В./ са предявени искове от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] по чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за солидарно заплащане на посочени главници, платени от ищеца без основание – за неконсумирана електроенергия за определени периоди от време и лихви за забава. Исковете са отхвърлени от В., чието решение е отменено от ВАС, като е постановено друго решение, частично уважаващо предявените искове: за 16 068.73 лв. и за 27 754.19 лв. – главници със законна лихва и направени разноски по делото. В останалата отхвърлителна част, решението на В. е потвърдено. ВАС е приел, че монтираните средства за търговско измерване на електроенергия при ищеца са неправилно монтирани и показателите са изцяло опорочени. В резултат на неправилното /обратно/ свързване, мерената електроенергия не само не е съответствала на потребената, но и несъответствието се е изразявало единствено в завишаване на показанията за ползвана електроенергия. Изводите са направени след подробно обсъждане на заключенията на назначените от първоинстанционния съд СТЕ както и допълнително назначената пред ВАС СТЕ, установяваща настъпили планови и аварийни прекъсвания на електрическото захранване. ВАС е приел, че предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД, доколкото страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия, но ищецът е заплатил на ответника начислена му неконсумирана електроенергия, като претендира връщане на платеното без основание. Преценено е и направено възражение за давност от ответника за определен период от време за претендираните суми.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос по чл.280 ал.1 ГПК правното основание на предявения иск и дадената от съда квалификация по чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. Като втори въпрос е формулиран този за наличие на неоснователно обогатяване при неустановено плащане от страна на ищеца и разпределение на тежестта на доказването му.
Въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото с оглед твърденията на ищеца и обхвата на търсената от него защита, и е основание за неправилност на постановеното решение по спора, когато квалификацията е в рамките на предмета на спора, очертан от ищеца или на недопустимост, когато излиза извън определения от ищеца предмет на делото и обхвата на търсената от него защита. Спорът за правилността, респ. неправилността на квалификацията на иска и отговорът на този въпрос обуславят основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК с оглед разграничаването на двата вида основание и реда за произнасяне по тях. В този смисъл, така формулираният въпрос не е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Дадената правна квалификация от ВАС е в рамките на очертания от ищеца предмет на спора – наличие на договорни отношения за доставка на електроенергия, заплащане на начислена, но неконсумирана такава и искане за връщане на платеното от ищеца без основание с лихви за забава. В този смисъл е и цитираната от касатора задължителна съдебна практика /ППВС № 1/1979 г./, с която обжалваното решение няма противоречие. Няма такова противоречие и с цитираните решения на тричленни състави на ВКС по ГПК и по ГПК /отм./ – допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Вторият въпрос не съответства на доводите и възраженията на страните по делото. Още в исковата молба ищецът е въвел твърдение, че е заплатил начислената му електроенергия, но тя не е консумирана от него, поради което иска връщане на платеното от двамата ответници солидарно. Твърденията на ищеца са свързани с неправилното начисляване на електроенергията. В отговорите си на исковата молба ответниците са оспорили твърденията, че отчитането на електроенергията е некоректно и неточно, но не са оспорили твърденията, че тази електроенергия е платена. Страните не са спорили, че начислената консумирана електроенергия е платена от ищеца, а дали тя е точно и коректно начислена или не. В този смисъл и този въпрос не е обусловил изхода на спора.
Както се посочи по-горе липсва и допълнителен критерий за селекция по двата въпроса по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице и някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, а само искането на касатора за произнасяне от ВКС по този казус „в светлината на касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК” не мотивира приложението на разпоредбата.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани – ответникът по касационната жалба / [фирма]/ не взима становище по касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188/02.08.2011 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 113/2011 г. в частта му, уважаваща предявените искове срещу касатора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.