1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 12.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5110 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С определение № 4001/27.07.2017 г. по в. гр. д. № 813/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, имащо характер на решение, е оставена без уважение молбата на Н. Света Митрополия за отстраняване на очевидна фактическа грешка или за допълване на решението на съда по същото дело. Прието е, че след като липсва диспозитив на първоинстанционния съд по иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Националния исторически музей /Н./, недопустимо е въззивната инстанция за първи път да се произнася по това искане. Ако страната е считала, че първата инстанция не се е произнесла по цялото й искане, следвало да подаде молба по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на това решение, което не е сторено. На второ място съдът е приел, че иск по чл.108 ЗС срещу Н. не е надлежно предявен нито от първоначалния ищец Н. Света Митрополия, нито от главно встъпилата страна Църква „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“. Н. е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника Министерство на културата, затова няма как да бъде ответник по същия иск за собственост. Действително, в съдебно заседание на 11.03.2015 г. на РС Разлог е допуснато изменение на иска на главно встъпилата страна, като е прието, че той е насочен срещу Министерство на културата и Н., но това е недопустимо изменение, тъй като искът се насочва срещу лице, което не е било ответник до този момент.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. Света Митрополия. Касаторът счита, че след като е подадена жалба срещу първоинстанционното решение, включително и в частта, в която липсва произнасяне по иска по чл.108 ЗС срещу Н., въззивният съд е следвало да изпрати делото на районния съд за постановяване на решение срещу този ответник. Счита, че няма процесуална пречка Н. да бъде ответник по ревандикационния иск.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС така: следва ли въззивният съд да разглежда въззивната жалба като молба по чл.250 ГПК за допълване на първоинстанционното решение, след като тя има необходимото съдържание и е подадена в срок и следва ли да изпрати тази молба за произнасяне на първата инстанция.
Ответниците: държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на Област Б. и Министерство на културата оспорват жалбата. Считат, че Н. Света Митрополия няма правен интерес да иска допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по иска срещу Н., след като не е предявявала такъв иск. Освен това считат, че Н. е трето лице помагач, което изключва възможността едновременно с това да бъде и ответник.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Н. Света Митрополия е предявила иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на храм „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“, [населено място], [община], както и на прилежащото дворно място. Искът е предявен срещу българската държава и Министерство на културата. По делото е допуснато главно встъпване на църква „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“, която е заявила собствени права върху храма и мястото.
С решение № 3788 от 21.06.2016 г. по гр. д. № 1542/2012 г. на Разложкия районен съд искът на главно встъпилото лице по чл.108 ЗС е отхвърлен по отношение на Н. Света Митрополия, държавата и Министерство на културата. Не е постановен диспозитив срещу допълнително конституирания ответник Национален исторически музей. Изцяло отхвърлен е и искът на първоначалния ищец Софийска Света Митрополия, насочен срещу държавата и срещу Министерство на културата.
С решение № 2507 от 05.05.2017 г. по в. гр. д. № 813/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, след частична отмяна на решение №3788 от 21.06.2016 г. по гр. д. № 1542/2012 г. на Разложкия районен съд, е уважен искът по чл.108 ЗС на главно встъпилото лице църква „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“, но само в установителната част. Искът е уважен спрямо държавата и Министерство на културата. В осъдителната част този иск е отхвърлен. Искът на първоначалния ищец Софийска Света Митрополия изцяло е отхвърлен.
С обжалваното в настоящото производство решение по чл.247 и чл.250 ГПК въззивният съд е отказал да постанови диспозитив срещу Н. по искане на Н. Света Митрополия.
При тези данни следва да се приеме, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решение № 4001/27.07.2017 г. по в. гр. д. № 813/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено в производство по чл.247 и чл.250 ГПК. Посоченият по-горе въпрос по чл.280, ал.1 ГПК би бил обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС само ако беше поставен от главно встъпилото лице църква „Св.Св. Т. Т. и Т. С.“, което формално е предявило иск срещу Н.. Само главно встъпилото лице може да иска отстраняване на очевидна фактическа грешка или допълване на първоинстанционното решение, в диспозитива на което липсва произнасяне срещу Националния исторически музей. Съответно – само по искане на главно встъпилото лице въззивният съд може да изпрати делото на първата инстанция за постановяване на такъв диспозитив. Н. Света Митрополия не е предявявала иск срещу Н., затова не може да иска постановяване на диспозитив по чл.108 ЗС срещу това лице. Ето защо липсва общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4001/27.07.2017 г. по в. гр. д. № 813/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, имащо характер на решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: