ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.313
гр. София12.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1558/2019 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. В. М. от [населено място], против определение № 105 от 02.04.2019 г. по т.д. № 2007/2018 г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.
Ответникът по частната жалба – „София Комерс Кредит Груп”АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Д. К. е на становище, че подадената жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд е прекратил производството по образуваното пред него т.д. №2007/18г. по искова молба на И. М. против „ София Комерс Кредит Груп”АД, [населено място] за отмяна, респективно прогласяване нищожност на решение от 09.01.2017г. по арб. д. №8/16г. на Арбитражен съд при Българската асоциация на микропредприятията. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че подадената искова молба е заявена извън срока по чл.48,ал.1 ЗМТА.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК,ІІ т.о. е било образувано по искова молба на И. М. против „ София Комерс Кредит Груп”АД, [населено място] за отмяна, респективно прогласяване нищожност на решение от 09.01.2017г. по арб. д. №8/16г. на Арбитражен съд при Българската асоциация на микропредприятията.Фактите по делото са били възприети от тричленния състав на ВКС, съобразно установеното по спора- ищцата е узнала за постановеното против нея арбитражно решение с получаване поканата за доброволно изпълнение на 10.05.2017г. от когато е започвал да тече и предвидения в чл.48,ал.1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок изтекъл на 10.08.2017г. до когато е могло валидно да бъде предявена исковата молба. Същата е подадена на 13.07.2018г. и правилно е била възприета като просрочена. Тези факти не се оспорват и в подадената срещу определението частна жалба предмет на разглеждане. Страната е заявила единствено, че обжалва акта на ВКС, ІІ т.о., поради неправилната преценка за срок, по отношение на искането за прогласяване на нищожност на арбитражното решение, което според нея можело да се предявява безсрочно.
Оплакването е неоснователно.
Като уреждаща потестативното право на иск, разпоредбата на чл.47 вр. 48, ал.1 ГПК следва да се прилага в съответствие с принципа на добросъвестно упражняване на процесуални права, залегнал в чл.3 ГПК. В тази връзка, правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т.о.,че тримесечният срок се зачита винаги при предявяване на иск по чл.47 ЗМТА. В този смисъл и непротиворечивата и последователна практика на ВКС, ТК – напр. определение по чтд. №168/18, по ч.т.д.225/15г.ч.н.д. №613/18г., т.д. 1231/18г. и др. Цитираната от касатора практика по отношение на срока е изолирана и изоставена. Формираната практика по чл.47, ал.2 ЗМТА е относима само при постановени преди изменение на нормата арбитражни решения, при които и след постановяването им не се погасило като неупражнено в преклузивния за това срок, правото на иск за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА. Само въз основа на допустимо упражнено такова право се образува факултативната втора част на арбитражния процес – пред ВКС, в която съдът би имал правомощието да се произнесе и по допустимостта на арбитражното решение. В тази връзка като процесуално недопустима, исковата молба изключва произнасяне по действителността на арбитражното решение, тъй като не се касае за висящо пред ВКС производство – като специфична, факултативна част от арбитражния процес – по допустимо предявен в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА иск по чл.47 ЗМТА, след влизане в сила на пар.6,ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На ответника по спора на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени поисканите, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК и доказани разноски в размер на 360лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 105 от 02.04.2019 г. по т.д. № 2007/2018 г. на Върховен касационен съд, ІІ т.о.
ОСЪЖДА И. В. М. от [населено място], да заплати на „София Комерс Кредит Груп”АД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 360лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: