4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
С., 16.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1415/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците В. Х. И., Г. Л. Е. и А. Л. Е. и по касационна жалба на ответника [фирма][населено място] против въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 178 от 05.07.2010 год. по гр. дело № 252/2010 год., с което на основание чл. 200 КТ [фирма] е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 15.01.2009 год. вследствие трудова злополука смърт на Л. Х. Е., както следва: на съпругата В. Х. И. в размер на 14214,28 лв. и на всяко от децата Г. Л. Е. и А. Л. Е. по 4014,28 лв. и потвърдил решение № 32 от 07.04.2010 год. по гр. дело № 275/2009 год. на М. районен съд в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявения размер 80 000 лв. на В. И. и по 60 000 лв. на всяко от децата Г. и А. Ефремови.
Касаторите-ищци обжалват решението в частта, с която са отхвърлени исковете, като в изложение за допускане на касационно обжалване поддържат неправилност на изводите, с които съдът е приел 40% съпричиняване на вредите от пострадалото лице – техен наследодател, което рефлектира и върху присъдения размер на обезщетенията, определени в нарушение на чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 52 ЗЗД. Поддържа се хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът-ответник обжалва решението в частта, с която исковете са уважени, като в изложение за допускане на касационно обжалване поддържа, че размера на присъдените обезщетения е присъден в противоречие със съдебната практика на представено решение по гр. дело № 4001/2008 год. на ВКС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 200, ал. 1 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите-ищци не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване. Изложените съображения касаят основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост на изводите на съда, относно прието съпричиняване на вредите от пострадалия, следствие неправилна преценка на събраните по делото доказателства, преобсъдени в изложението, довело според жалбоподателите до неправилно занижаване на присъдените обезщетения. Липсата на правен въпрос обусловил изхода на делото изключва възможността Върховният касационен съд да селектира касационната жалба съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правен въпрос от значение за изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на ТР № 1/09.02.2010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното касационно обжалване на решението в частта обжалвана от ищците не може да се допусне.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора ответник поставя въпроса за размера на присъденото обезщетение с твърдение, че е разрешен в противоречие с представено съдебно решение по гр. дело № 4001/2008 год. на ВКС. Решението е по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което съдът е обсъдил понятието „груба небрежност”, като предпоставка за намаляване размера на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ. Съдът е посочил, че грубата небрежност предполага съзнателна непредпазливост, а тя е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.
С обжалваното решение съдът е приел, че пострадалият е проявил груба небрежност, като не е положил грижа, каквато и най -небрежният би положил в подобна обстановка, с което дадената квалификацията за проявена „груба небрежност” не противоречи на приетото с представеното от жалбоподателя съдебно решение, като съдебна практика на ВКС. Задачата на пострадалия е била да извърши пробивно – взривни работи, след като обезопасят работното място на следващата втора секция, а злополуката е станала в първа секция, която е била отработена, при въведена строга забрана за работа в отработеното пространство. Съдът е посочил, че в случая обстановката е специфична, по-високорискова, извършвани са пробивни работи в подземна мина, в изработка, която не може да бъде обезопасена, затова пострадалият, който се явявал и по-старши от колегата си е следвало да прояви по-висока степен на грижа от нормалната при тези обстоятелства. Това е така, тъй като е трудно да се предвиди точно къде може да стане отслояване на скала, с каква големина и тежест и поради голямата вероятност това да се случи, с оглед височината на тавана в отработения участък и невъзможността за предварително обрушване е въведена забраната за работа в отработено пространство. В случая, след извършеното от пострадалия и неговия колега пробиване на няколко взриви дупки, от около три метра височина от стената на отработеното пространство се е отслоил скално-руден къс, тежащ около 1,5 тона, който пада върху пострадалия и го наранява смъртоносно.
Въпросите за размера на присъденото обезщетение и определения процент на съпричиняване от страна на пострадалото лице имат отношение към преценката на доказателствата по делото и приложението на материалния закон към установените по делото факти, което касае съществото на спора. Те не могат да се обсъждат в производството по допускане на касационно обжалване. По тези въпроси обжалваното решение не би могло да се съпостави с представената от касатора съдебна практика, не само защото в посоченото съдебно решение е прието, че пострадалият е проявил обикновена непредпазливост и съдът не е приложил разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, но и защото за всеки отделен случай, конкретната фактическа обстановка е различна и тя не може да се прилага по аналогия при определяне размера на обезщетението.
Предвид изложеното липсват предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която исковете са уважени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 05.07.2010 год. по гр. дело № 252/2010 год. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ