6
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№313
С., 17.12. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на десети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1161 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по частни жалби на Министъра на финансите като представител на държавата, чрез областния управител на област Велико Т. и на [фирма] срещу определение № 209-А от 25.09.2012 г. по гр.д. № 224/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е изменено решение № 209 от 13.07.2012 г., постановено по същото дело в частта на присъдените в полза на [фирма] разноски, като същите са намалени от 4800 лв. на 4459 лв., и по молба на [фирма] съдържаща иска за допълване на определение № 565 от 7.05.2013 г. по гр.д. № 1161/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. по искането за присъждане на разноски за касационното производство.
Производството по подадените частни жалба е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Държавата, представлявана по пълномощие от областния управител на област Велико Т. поддържа, че определението е неправилно, тъй като при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по правилото на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по правилото на § 2 от допълнителните разпоредби на същата, както е процедирал съда. Искането е определението да се отмени и се присъдят разноски, изчислени по посочения ред.
[фирма] чрез пълномощника си поддържа, че определението е недопустимо, тъй към молбата за изменение на решението не е представен списък по чл.80 ГПК, алтернативно, че то е незаконосъобразно, тъй като съдът не може сам да измени решението в частта за разноските, защото посочените в молбата възражения са били направени в последното съдебно заседание. Според жалбоподателят неправилно е намалено адвокатското възнаграждение, тъй като то е значително под трикратния размер по § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането е определението да се отмени.
В писмен отговор всяка от страните изразява становище за неоснователност на частната жалба.
С определение № 565 от 7.05.2013 г. е спряно производството по делото в частта за разноските до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер.
С решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения ограничение и е свободен да намали същото до предвидения в наредбата минимален размер, поради което производството по делото следва да се възобнови.
С обжалваното определение № 209-А от 25.09.2012 г. по гр.д. № 224/2012 г. Великотърновският апелативен съд е изменил решение № 209 от 13.07.2013 г. постановено по същото дело в частта, с която в полза на [фирма] са присъдените разноски в размер на 4800 лв., като ги е намалил на 4459 лв. За да ги намали до тази сума съдът е приел, че при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да намери приложение разпоредбата на §2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който минималният размер не може да бъде по-малък от трикратния размер на възнаграждението посочено в наредбата. С оглед цената на иска – 51 814.11 лв. минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от наредбата е 1486 лв., а трикратният- 4459 лв.
Приетото от въззивния съд, че минималния размер на адвокатското възнаграждение, при възражение за прекомерност на същото не може да бъде по-малък от трикратният му размер е в противоречие с даденото в решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че съдът е свободен да намали адвокатското възнаграждение до предвидения в наредбата минимален размер и не намира приложение § 2 от същата. Размерът на присъденото в полза на [фирма] адвокатско възнаграждение следва да се определи, като се съобрази приетото в тълкувателното решение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска – 51 814.11 лв. минималният размер на възнаграждението е 1486 лв. В този размер са дължимите на дружеството разноски за въззивното производство.
По изложените съображения, определението на въззивния съд в частта, с която на „Зърнени храни – Велико Т.” са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2973 лв./ разликата над 1486 лв. до 4459 лв./ следва да се отмени.
Производството по молбата на [фирма], [населено място] е по реда на чл.250 ГПК.
[фирма] е подало молба, в която се сочи, че с определение № 565 от 7.05.2013 год., постановено по гр.д. №1161/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., настоящият състав е пропуснал да се произнесе по отношение на направените разноски по делото. Искането е за присъждане на разноските.
В писмения отговор на Държавата, представлявана по пълномощие от областния управител на област Велико Т. се изразява становище, че молбата е неоснователна, респ. че адвокатското възнаграждение е прекомерно завишено.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира молбата за частично основателна.
Производството по гр.д. № 1161/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е образувано по касационна жалба на Държавата, представлявана по пълномощие от областния управител на област Велико Т., срещу решение № 209 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 224/2012 г. на Великотърновския апелативен съд.
С определение № 565 от 7.05.2013 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до касационно обжалване жалбата, като не се е произнесъл по въпроса за разноските, поискани от ответника по касация – [фирма].
Молбата е депозирана в срок, а по същество е частично основателна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] е изготвил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в който е поискано присъждане на направените разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв.
Съдът в настоящия състав намира, че с оглед характера на производството във фазата включваща проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, в която съдът се произнася с определение в закрито заседание, и осъществената от пълномощника на ответната страна защита в това производство, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК адвокатското възнаграждение е прекомерно. Същото следва да бъде намалено, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК. На молителят следва да се присъдят разноски в размер на сумата 1114.50 лв., изчислени по реда на чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното молбата следва да бъде уважена в този размер и Държавата следва да бъдат осъдена да заплати на молителя посочената сума.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 1161/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
ОТМЕНЯ определение № 209- А от 25.09.2013 г. по гр.д. № 224/2012 г. в частта, с която Държавата, представлявана по пълномощие от областен управител на област Велико Т. е осъдена да заплати на [фирма] направените разноски за въззивното производство в размер на сумата 2973/ две хиляди деветстотин седемдесет и три/ лева – разликата над 1486/ хиляда четиристотин осемдесет и шест/ лева до 4459 / четири хиляди четиристотин петдесет и девет/лева.
ДОПЪЛВА определение № 565 от 7.05.2013 г. по гр.д. № 1161/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., като ОСЪЖДА Държавата, представлявана по пълномощие от областен управител на област Велико Т. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата 1114.50 / хиляда сто и единадесет лева и 50 стотинки/ лева- разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: