1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
С., 17.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4241 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 147 от 29.05.2013г. по в.т.д.№ 195/2013г. на Апелативен съд В., с което след отмяна на решението по т.д.№ 42/2012г. на Разградския ОС, е уважен предявеният по реда на чл.422 ГПК от [фирма], [населено място] иск и е признато за установено съществуване на вземане на ищеца в размер на 44 654.83лв., произтичащо от договор за спогодба от 19.11.2010г. с нотариална заверка на подписите, за която сума е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3, предл.второ ГПК и в размер на 936.35лв.- разноски за заповедното производство.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърдението е за неправилен извод на въззивната инстанция, че сключения на 19.11.2010г. договор между страните има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД, което касаторът аргументира с констатациите на съдебно-счетоводните експертизи: че към 31.12.2009г., счетоводните салда при двете страни са нулеви – т.е. погасени са задълженията по всички издадени фактури във връзка с търговските им взаимоотношения по доставка на месо; че вземането по сключения с ищеца договор не произтича от тях; и няма установен друг източник- първичен счетоводен документ. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е преповторено посоченото становище и се поддържа, че няма основание отношенията да бъдат квалифицирани като договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, тъй като между страните не съществува спор, всички фактури към 19.11.2010г. са платени на ищеца-доставчик, не съществуват и правоотношения, които да бъдат преуреждани. Искането касационното обжалване да бъде допуснато при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието наличие не е аргументирано.
В писмен отговор ищецът [фирма], [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски за настоящото производство.
Ищецът е предявил по реда на чл.422 ГПК искът за съществуване на вземане, произтичащо от договор за съдебна спогодба с нотариална заверка на подписите от 19.11.2010г., по силата на който [фирма] се е задължило да заплати на [фирма] сумата 49 346.80лв. Искът е предявен за 44 654.83лв., като ищецът е пояснил, че е налице частично погасяване на задължението, като плащането на сумата 5 000лв. от управителя на ответното дружество на управителя на ищцовото по представената от ответника разписка от 10.06.2011г. не е било спорно по делото. Ответникът е противопоставил единствено доводи, че след подписването на спогодбата е установил, че задълженията му по сключените с ищеца-продавач търговски договори за продажба на месо са били погасени, като издадените в периода 30.06.2009г.-28.12.2009г. фактури са платени в брой. Приетите счетоводни експертизи /единична и тройна/ са установили, че в счетоводствата на двете страни няма данни за непогасени задължения на ответника по издадени фактури за доставка на месо, плащанията са извършени на датата на фактурирането, а връзка и относимост между процесния договор и доставките по фактурите по счетоводна документация не съществува. Констатирали са, че в счетоводството на ответника не е отразено задължението по спогодбата, при ищеца вземането е осчетоводено като непогасено, произходът му е кредитиране партидата на управителя на [фирма] Д. П., без да е спазена кореспонденцията между счетоводните сметки /т.е. без документи за плащане от страна на П. в касата или по сметка на дружеството/. Вещите лица са установили, че счетоводното записване по партидата на П. се базира на писмено нейно обяснение, че въпреки от издадените от ищцовото дружество касови бонове за получените в брой плащания по извършените доставки на месо, купувачът не е заплащал цялата сума и по устна договорка неиздълженото е следвало да бъде погасено до седмици; купувачът не спазил уговорката и се наложило тя да внася собствени средства. Това обяснение, дадено във връзка с изискано от счетоводителя на дружеството пояснение, е приобщено като доказателство, и съдържа информация, че договорът за извънсъдебна спогодба е сключен по повод продажби на месо през 2009г. именно поради неспазване на уговорката купувачите на заплатят пълната стойност на доставката, за плащането на която продавачът е издал касов бон.
За да отмени първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска, въззивната инстанция е приела, че страните са постигнали спогодба по чл. 365 ЗЗД-двустранен възмезден договор, с който по дефиниция се прекратява съществуващ спор или се избягва възможен, чрез взаимни отстъпки, с цел внасяне на определеност и яснота в отношенията; чрез нея за действително се установява правното положение, отразено в договора, с който може частично да се поеме и несъществуващо задължение. Д. на ответника, че след подписването разбрал, че сумата, за която се е задължил, е била заплатена, е счетен за неоснователен по съображения, че възражение за изпадане в грешка, дължаща се на умишлено въвеждане в заблуждение не е наведено, а субективният пропуск на търговеца е без значение. Договорът е приет за валиден. С оглед правната му характеристика е обосновано, че чрез него дългът е признат за съществуващ, а предходните правоотношения са ирелевантни, с което е мотивиран изводът за основателност на иска.
Становището на настоящия състав на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Касаторът не формулира конкретни и ясни правни въпроси, които да послужат като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, а възпроизвежда в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК твърденията си за неправилност на решението. Липсата на относим към решаващите за изхода на спора изводи на въззивния съд правен въпрос изключва възможността за допускане на обжалването. Формално и неаргументирано е и позоваването на допълнителната предпоставка. Твърдението в изложението, освен че представлява оплакване по правилността на решението във връзка с квалифицирането на договора като такъв за спогодба по чл.365 сл.ЗЗД, се основава и на незаявено в преклузивния срок възражение за липса на основание за сключването на спогодбата /липса на спор и на съществуващи правоотношения, подлежащи на преобразуване/, водещо до нейната нищожност. Допускане до обжалване за разрешаване на въпрос, който не е въведен в предмета на спора, по който страните не са излагали позициите си, по който няма произнасяне от въззивния съд е изключено с оглед принципното изискване към общата предпоставка – той да е от значение за изхода по конкретното дело, като включен в предмета на спора и подготвил или обусловил правните изводи на съда.
Разноски за настоящото производство не се присъждат на ответника по касационната жалба, тъй като доказателства за извършването им не са представени. Към отговора не е представен /а не е цитиран и като приложение/ документ за плащане на разноски за адвокатско възнаграждение
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 147 от 29.05.2013г. по в.т.д.№ 195/2013г. на Апелативен съд В.. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.