О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 19.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.04.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4899/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7456/08.10.2018г.,подадена от Ф. Д. Т.,чрез пълномощника му адвокат Ц. М.,против решение №259/16.07.2018г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№246/2018г. по описа на съда,с което се обезсилва решение №177/21.11.2017г. по гр.д.№414/2016г. по описа на Районен съд-Самоков,в частта,в която е отхвърлен отрицателният установителен иск по член 440 ГПК,предявен от Ф. Д. Т. срещу Д. Ф. Т.,Т. М. П.-Т. и срещу „Юробанк България”АД,че Д. Ф. Т. и Т. М. П.-Т. не притежават право на собственост върху недвижим имот-жилище,апартамент със застроена площ от 60 кв.м,на две нива,представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР,одобрени със заповед №РД-18-55/01.04.2008г. на изпълнителния директор на АГГК,при описани в решението съседи,ведно със съответните идеални части от общите части на сграда,която претенция е предявена на основание,че същият имот е построен през 2007г. в повече от учреденото право на строеж върху мястото с идентификатор *** и е станал собственост по приращение по чл.92 ЗС на Ф. Д. Т. на основание нотариален акт за продажба на недвижим имот №*/погрешно посочен с №*в исковата молба,том ІА,дело №130/2009г. на нотариус Сп.Х.,с район на действие-РС-Самоков,и прекратява производството по делото,като със същото решение се потвърждава горепосоченото първоинстанционно решение /с характер на определение/ в останалата му част.
Ответникът по касационната жалба „Юробанк България”АД,София,чрез пълномощника си адвокат Г. Р. Д.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че ищецът Ф. Д. Т. е предявил срещу баща си Д. Ф. Т. и майка си Т. М. П. и срещу „Юробанк България”АД,София отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК за установяване че ответниците Д. и Т. Т. не притежават правото на собственост върху описания в исковата молба имот,с твърдение,че тъй като същият е построен през 2007г. в повече от учреденото право на строеж на праводателите на ответниците Т. и на основание нотариален акт №140 от 30.06.2009г,. по силата на извършената покупко-продажба, ищецът Ф. Т. твърди,че е придобил правото на собственост върху имота.Въззивният съд,след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за установено,че с договор №72 от 17.10.1988г. сключен между ОБНС Самоков и М. П. П.,на последния е предоставено право на строеж върху държавно дворно място,находящо се в [населено място],представляващо парцел *,пл.№*,кв.35,целия с площ от 390 кв.м за построяване на вила върху 60 кв.м,съгласно архитектурен проект,след което с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран с нотариален акт №88 от 05.11.1993г.,М. П. П. и съпругата му Я. М. П. прехвърлили на дъщеря си Т. М. П.-Т.-втората ответница/по време на брака й с Д. Ф. Т.- първия ответник/ правото на собственост върху масивна вилна сграда ,с площ 60 кв.м,построена в държавно дворно място с площ 390 кв.м,находящо се в [населено място],съставляващо парцел *,кв.* по плана на селото при описани в акта съседи,като с нотариален акт № 188 от 25.11.2005г. ответниците Д. Т. и Т. Т. учредили в полза на кредитора „БПБ”/сега „Юробанк България”-третия ответник/,договорна ипотека върху гореописания недвижим имот.Съдът е посочил,че впоследствие на 17.01.2005г. праводателят на ответниците Т.-М. П. П.,сключил договор с Община Самоков като купувач,като придобил правото на собственост върху УПИ,целия с площ 390 кв.м,образуващ парцел *,кв.35 по РП на [населено място],който имот М. П. П. прехвърлил по силата на нотариален акт №66 от 02.11.2006г. на ответницата Т. П.-Т.,по време на брака й с ответника Д. Т..,който имот ответниците Т.,по силата на нотариален акт №140 от 30.06.2009г. продали на ищеца Ф. Д. Т.-техен син,без построената в имота жилищна сграда с идентификатор ****.Съдът се е позовал на данните по заключението на вещите лица по съдебно-техническите експертизи по делото,от които е установено,че процесният апартамент има отделен вход,представлява самостоятелен етаж и не е свързан функционално със самостоятелния обект в жилищна сграда с идентификатор *****,а строителното разрешение за вилната сграда от 1989г. и архитектурният проект от 27.04.1989г. съответстват и се отнасят за изградена сграда на един етаж с идентификатор *****.Съдът е отбелязъл,че съгласно показанията на свидетелите Б. ,Р. и К.,строителството на процесния имот е извършено през 2006-2007г.След анализа на установеното с доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че предявеният иск с правно основание член 440 ГПК е недопустим.Изложени са доводи,че след като ищецът Ф. Т. се позовава на права,придобити от него през 2009г.,след вписване на ипотеката,извършено през 2005г. в полза на банката –кредитор,т.е. ипотеката е вписана четири години преди придобивната сделка,поради което за ищеца липсва правен интерес от иска по член 440 ГПК,тъй като правото на ответното дружество да събере вземането не следва правото на собственост на длъжника по изпълнението,а произтича от учредената ипотека върху имота преди придобиването на собствеността върху имота от ищеца.Съдът,в допълнение на това,също е отбелязъл,че ипотеката/в чийто обхват е и правото на строеж върху земята/ обхваща и новопостроения обект в реализация на притежаваното към 2005г. от ответниците-физически лица право на строеж,тъй като актът за учредяването му не съдържа ограничения на неговия обем.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба касаторът твърди/цитирам/:
„Налице са предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК,тъй като с атакуваното въззивно решение СОС,І-ви въззивен състав се е произнесъл по
Материално правен въпрос-Построеното в повече от това,за което е учредено право на строеж с договор,собственост ли е на собственика на терена на основание член 92 от ЗС?
Процесуално правен въпрос-допустимо ли е въззивния съд да не разгледа всички доводи и оплаквания на жалбоподателя.Въззивния съд не е обсъдил възражението ни във въззивната жалба,а именно,че процесният имот никога не е бил ипотекиран в полза на ответника „ЮРОБАНК България”АД.”,
Които въпроси,според касатора са разрешени в противоречие с цитираната и приложена съдебна практика на ВКС.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,които се отнасят до валидността и допустимостта на първоинстанционното решение,така формулираните от касатора правни въпроси са неотносими от приетото с тези мотиви.Това е така,защото те не обуславят правните му изводи за недопустимостта на предявения иск с правно основание член 440,ал.1 ГПК.Ето защо,липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение,респективно посочване на неотносим такъв към приетото с решаващите мотиви такъв,само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд намира,че липсва и посоченото от касатора основание по член 280,ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №259/16.07.2018г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по в.гр.д.№246/2018г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: