О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
С., 02.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. С. гр.дело 2431/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1,пр.1 ГПК.
Образувано е по молбата на Сдружение „ Ловно-рибарско дружество Сокол 1911” [населено място], за отмяна на решение на Софийски апелативен съд от 04.07.2013г., постановено по в.гр.д.№1305/2013г., с което е потвърдено решение № 286 от 22.01.2013г., постановено по гр.д. 136/2012г. по описа на Благоевградски окръжен съд. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от Сдружение „ Ловно-рибарско дружество Сокол 1911” [населено място] против [община] иск по чл.108 ЗС.
Искането за отмяна по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол е обосновано с твърдение за наличието на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителят не е могъл да се снабди своевременно – Удостоверение от Национално ловно рибарско сдружение ”Съюз на ловците и риболовците в България” с изх.№ 249 от 12.11.2014г. и Акт за държавна собственост №198 от 14.07.1967г. Молителят твърди, че е успял да се снабди с тези доказателства ” два месеца” преди подаване на молбата за отмяна, която е с вх.№ 47 от 07.01.2015г., тоест през месец ноември 2014 година, както и, че същите са от съществено значение за изхода на спора.
Ответникът по молбата за отмяна не взема становище.
С определение №216 от 16.06.2015г. производството по делото е спряно до приемане на ТР по т.д.№7/2014г. на ОСГТК с оглед поставените с т.9 и т.10 въпроси. След приемане на 5.06.17г. на тълкувателно решение по ТД № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея ведно с данните по делото, намира следното:
В т. 9 и т.10 от тълкувателното решение съответно е прието, че молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане, както и, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303,ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, поради което и ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
С оглед на това, молбата на Сдружение „ Ловно-рибарско дружество Сокол 1911” [населено място] е процесуално недопустима поради просрочие и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК следва да бъде подадена не по-късно от 3 месеца от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото доказателство. Следователно, началният момент на срока е ясно очертан и същият следва да бъде доказан, с оглед допустимостта на молбата. Този извод произтича от това, че производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки, може да бъде преодоляна неговата сила на присъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитета на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. Производството по отмяна на влезлите в сила решения е двуфазно – арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно. Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза – проверката за основателност на молбата. Действащият към момента процесуален ред не предвижда пределен срок за подаване на молбата за отмяна и това задължава съдилищата и страните стриктно да спазват указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано би било въпросът за срока да се тълкува в полза на молителя. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството, към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията, указани в чл. 303 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си – началният момент на срока е положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване.
Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е обосновано с твърдение за наличието на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителят не е могъл да се снабди своевременно. Като такива се сочат Удостоверение от Национално ловно рибарско сдружение ”Съюз на ловците и риболовците в България” с изх.№ 249 от 12.11.2014г. и Акт за държавна собственост №198 от 14.07.1967г. Молителят поддържа, че се е снабдил с тези доказателства през месец ноември 2014г. / когато е издадено удостоверението/ като не релевира твърдения за наличие на обективни пречки за снабдяването с тях през времетраенето на процеса. Удостоверението на Национално ловно рибарско сдружение ”Съюз на ловците и риболовците в България” с изх.№ 249 от 12.11.2014г. сочи, че е издадено по искане на молителя от 20.06.2014г. Това искане е направено близо година след постановяване на въззивното решение, което е от дата 04.07.2013г. Същевременно в хода на въззивното производство по искане на същия е било прието като доказателство друго удостоверение – изх.№042 от 07.02.2013г. със сходно съдържание – л.19 от делото, което сочи, че страната е имала възможност да се снабди с това удостоверение още докато е било висящо въззивното производство. Такава възможност е била налице и по отношение на Акта за държавна собственост №198 от 14.07.1967г., който очевидно е бил налице още преди завеждане на делото. Изложеното обосновава извод, че неснабдяването с тези доказателства по време висящността на производството се дължи единствено на процесуалното бездействие на страната, като данни за наличие на други обективни пречки не са налице и не се и твърдят от молителя. При това положение следва да бъде направен изводът, че моментът, от който е започнал да тече преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в най-благоприятния за молителя вариант е денят на влизане в сила на постановеното решение, а именно – 07.01.2014г. Поради това следва да се приеме, че преклузивният срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК не е спазен и молбата за отмяна е недопустима поради просрочие.
Същевременно в конкретния случай молителят само формално сочи наличие на основанието по чл.303, ал. 1, т. 1,пр.1 ГПК, като с подадената молба за отмяна всъщност се стреми да се пререши правният спор като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл. 303 от ГПК, въпреки, че процесуалният ред за инстанционен контрол на решението на въззивния съд е изчерпан с произнасянето на въззивния съд, чието решение е влязло в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 2431/2015г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 47/07.01.15г. на Сдружение „ Ловно-рибарско дружество Сокол 1911” [населено място], за отмяна на решение на Софийски апелативен съд от 04.07.2013г., постановено по в.гр.д.№1305/2013г., с което е потвърдено решение № 286 от 22.01.2013г., постановено по гр.д. 136/2012г. по описа на Благоевградски окръжен съд. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от Сдружение „ Ловно-рибарско дружество Сокол 1911” [населено място] против [община] иск по чл.108 ЗС.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: