4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
С., 02,04,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №399/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. „ З.” – [населено място] против решение № 1819 от 24.11.2012 г. по гр.д. № 1046/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Под заглавие „материално правни въпроси”, същият е посочил като въпрос – „ Незначително ли е неизпълнението на задълженията на длъжника, в случаите когато действителния интерес на кредитора – ДФ „ З.”, е съществен, поради поетото от него задължение пред Европейския съюз да съблюдава за изпълнението на всички условия за контрол върху неизпълнението на финансираната от ЕС инвестиция от страна на длъжника”. Страната лаконично е развила оплакване за неправилност на решението, с оглед това че първоинстанционния съд не бил направил преценка за разликата между изпълнената и неизпълнена част от задълженията на ответника. Пак така лаконично е посочено, че съдът не изпълнил и задължението си да обсъди същността на сключения договор. В заключение е посочено- „ противоречива съдебна практика „ и са изброени две решения на ВКС. Под т.2. касаторът е поддържал, че „ съдът погрешно приел, че не е налице надлежно упражнено право на разваляне на договора от страна на кредитора”, като накратко е развил защитната си теза. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него въпрос, дори и да се приеме за релевантен за спора, въпреки, че е поставен хипотетично, по своята същност е фактически и не е обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, съставлява само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, с оглед изложеното, относимост към разглежданото основание има единствено приложеното решение №102/09г. по т.д. 897/09г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, но само като акт, включен в обхвата на сравняваните с въззивното решение съдебни актове, тъй като неговото съдържание не установява наличие на разглеждането основание, поради това, че няма връзка с разглеждания случай. В сравняваното решение ВКС, се е произнесъл по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като е разглеждал сключен между страните договор за лизинг / приемайки че същият няма характеристиките на договор за покупко- продажба/ и по въпроса за незначителност на неизпълнението е приел, че същото следва да се преценява с оглед цялостната фактическа обстановка и при съобразяване спецификите на договора за лизинг. Следователно, това решение, с което не е разглеждан поставения от касатора въпрос не съдържа изводи относими към изводите, направени от въззивния съд с обжалваното решение. Страната не е обосновавала конкретно противоречие между сравняваните съдебни актове, а от лаконичните й доводи не може да се направи извод за различие по отношение приетото по приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД, в какъвто смисъл е и поставения пред ВКС, ІІ т.о. въпрос, по който е формирана задължителната практика. Или страната не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Другото посочено решение е относимо към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но и спрямо него страната не обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на поставените въпроси, тъй като то третира различна фактическа обстановка съответно водеща до различни правни изводи- с решението на ВКС, обективиращо каузална практика е разгледан иск по чл.87, ал.3 ГПК за разваляне на договор- спогодба за прехвърляне идеална част от право на собственост върху недвижим имот. Следователно, не е налице противоречиво разрешаване на поставен правен въпрос по сравняваните решения, които,както вече бе посочено и като цяло не третират еднакви хипотези с разглежданата, поради което не е налице и фактически идентитет между тях, за да бъде обоснован валидно довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ което общо е посочил касатора/, предполага, обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява оплакването за неправилност на решението.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1819 от 24.11.2012 г. по гр.д. № 1046/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: