О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№313
С., 20.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 2314 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на И. Р.,действащ лично и като законен представител на малолетните си деца Е. И. Р.,А. И. Р. и А. И. Р.,представляван от адв.С. Х. срещу определение № 27 от 28.02.13г.г.по ч.гр.дело № СП-22/13г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено определение № 42 от 5.11.12г.по гр.дело № С-41/12г.на Софийски градски съд,адм.отд.,ІІІ-Б състав за допускане на обезпечение на бъдещ иск на основание чл.22 ЗОПДИППД във вр.с чл.390 ал.1 ГПК чрез налагане на възбрани върху недвижими имоти,запори на моторни –превозни средства,на дялове в търговски дружество и банкови сметки
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна.Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,в които жалбоподателите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по жалбата К. чрез процесуален представител П. Й. заявява становище,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира следното:
В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси: 1.при преценка на вероятната основателност на бъдещия иск в правомощията и задълженията на съда по обезпечението ли е за изследва наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество; 2.задължена ли е К. в мотивираното искане за налагане на обезпечителни мерки по чл.22 ЗОПДИППД да изложи фактическите обстоятелства,които да свързват повдигнатото обвинение срещу бъдещия ответник за извършеното престъпление с факта на придобитото от проверяваното лице имущество; 3.какви са условията за оборване на презумпцията по чл.4 ал.1 ЗОПДИППД по отношение на конкретното имущество; 4.длъжен ли е съда да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото с оглед разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК,което означава да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства,доводите на страните и въз основа на тях да установи фактите и обстоятелствата по делото и приложи материалния закон.
По първия въпрос не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация,тъй като няма конкретни данни да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.В ГПК допускането на обезпечение е поставено в зависимост от определени условия – чл.391 ал.1 ГПК и решаващият съд самостоятелно преценява и разрешава искането за допускане на обезпечение на бъдещ иск въз основа на конкретните фактически данни по делото.Приложената съдебна практика по други дела не може да обоснове искането за допускане до касация по настоящото дело,тъй като се касае за други фактически състави,предопределили изводите на съответния съд. Съгласно установената практика, с която обжалваният съдебен акт е съобразен, проверката за вероятната основателност на бъдещия иск се извършва въз основа на писмените доказателства към молбата за допускане на обезпечителните мерки. В производството по чл. 390 ГПК вр. с чл. 23 ЗОПДИППД съдът извършва преценка за вероятната основателност на бъдещия иск въз основа на доказателствата, събрани по реда на чл. 18 от закона, т. е. след преценка за редовност на документите от външна страна, без да изследва истинността на отразените в тях обстоятелства, чието оспорване може да бъде извършено в производството по чл. 28 ЗОПДИППД. Доказването на престъпния произход на средствата, чието отнемане се претендира в производството по чл. 28 от закона не е предпоставка за допускане на обезпечението.В случая въззивният съд е отчел,че в производството по обезпечаване на бъдещ иск,каквото е настоящото,не се разрешава материалноправния спор по иска,който ще бъде предявен и преценката за допускане на обезпечението е обусловена само от първоначалната констатация за наличие на убедителни писмени доказателства за вземане на държавата.
Поставеният въпрос,цитиран по-горе съгласно изложението на касаторите,свързан с обхвата на проверката на доказателствата във връзка с евентуалната основателност на бъдещия иск,не обосновава наличие на посочената хипотеза,предвидена в член 280 ал.1 т.3 ГПК.Налице е установена съдебна практика на ВКС относно обхвата на съдебната проверка в рамките на обезпечителното производство по бъдещ иск по член 28 ЗОПДИППД,в този смисъл определение по ч.гр.д.№637/2011г.,по описа на ВКС,ІVго.Според нея,за да се допусне обезпечение на иска следва кумулативно да се установи наличието на предпоставките:искът да е допустим,да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща,в което се състои и преценката на съда.Ето защо,така формулираният правен въпрос относно задължението на съда да прецени доводи за това,че имуществото,по отношение на което е допуснато обезпечение не е придобито от престъпна дейност,е неотносим към решаващите изводи на съда,тъй като е свързан с решаването на спора по същество,който ще се развие в бъдещото исково производство по член 28 ЗОПДИППД.
По отношение на втория въпрос не е налице твърдяното противоречие с определение № 424 по ч.гр.дело № 363/10г.на ІV го.В него е посочено,че не може да се приеме,че молбата за допускане на обезпечение от К. следва да съдържа изрични доводи за връзка между повдигнатото обвинение и факта на придобиване на имуществото от проверяваното лице,а в самото исково производство по чл.28 ЗОПДИППД частният жалбоподател може да се защити,като докаже законния произход на имуществото с и опровергае законовата презумпция на чл.4 от закона.
Третият въпрос „ какви са условията за оборване на презумпцията по чл.4 ал.1 ЗОПДИППД по отношение на конкретното имущество” не се разрешава в производството по допускане на обезпечение,а е въпрос на доказване в исковия процес.
Четвъртият въпрос не е относим към допустимостта на касационното обжалване,а представлява оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 27 от 28.02.13г.,постановено по в.ч.гр.дело № СП -22/13г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.