4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 20.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1086 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №362 от 26.10.2015г. по в.гр.д.№386/2015г. на Софийския окръжен съд е потвърдено решение №10 от 26.01.2015г. по гр.д.№293/2013г. на Самоковския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че ищците В. К. К., К. Г. И. и Б. Г. И. са собственици на основание реализирано право на строеж и наследство по закон от Г. К. на масивна жилищна сграда, представляваща имот с идентификатор 65231.903.157.2 по кадастралната карта на [населено място], както и в частта, с която е обявена на основание чл.167, ал.3, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД нищожността на договор за учредяване на ипотека върху същата жилищна сграда, сключен между М. Н. А. и Ц. В. А. от една страна и [фирма] от друга. Прието е, че в частта, с която са уважени предявените от ищците В. К. К., К. Г. И. и Б. Г. И. срещу ответниците М. Н. А., Ц. Г. В. /А./, Б. Б. Д., С. С. Ч. Б. В. Г., Б. Василева Г., М. М. Г., Ж. Н. Г., Ц. М. В., А. Н. А., В. Н. В. искове за собственост на същата сграда, решението на първата инстанция е влязло в сила и обвързва ипотекарните длъжници между М. Н. А. и Ц. В. А..
Установено е по делото, че процесната жилищна сграда с идентификатор 65231.903.157.2 се намира в общ парцел с друга жилищна сграда с идентификатор 65231.903.157.1, като и двете са построени по типови проекти върху държавно дворно място, при отстъпено право на строеж на различни лица – на Г. И. К. – праводател на ищците и М. Х. К. – праводател на ответниците – физически лица.
Спорът по делото е породен от обстоятелството, че с процесната жилищна сграда са извършени поредица от разпоредителни сделки от ответниците – физически лица и обременяването и с договорна ипотека, сключена между ответниците М. Н. А. и Ц. В. А. от една страна и [фирма], а същевременно ищците В. К. К., К. Г. И. и Б. Г. И. твърдят, че предмет на разпоредителните сделки е не сградата на ответниците, а тяхната сграда с идентификатор 65231.903.157.2, която в регистъра към кадастралната карта неправилно е била вписана като собственост на ответника М. Н. А., последен приобретател по разпоредителните сделки, извършени между ответниците.
Въззивният съд е приел, че действително спорната сграда с идентификатор 65231.903.157.2 е собственост на ищците, въз основа на отстъпеното в полза на наследодателя им Г. К. право на строеж върху държавно дворно място, а не собственост на ответниците, въз основа на отстъпеното в полза на праводателката им М. К. право на строеж върху същото място. Затова и договорната ипотека, учредена върху тази сграда, е нищожна, тъй като учредителите М. Н. А. и Ц. В. А. не са били собственици на сградата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника [фирма].
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Когато спорът за правото на собственост касае неправилно отразяване на данните в кадастъра, допустимо ли е да бъде предявен общ установителен иск относно правото на собственост, или е следвало да бъде предявен специалният иск по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/.
2. Въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имота към имуществото на ипотекарния длъжник преюдициален ли е за действителността на учредената ипотека.
3. В случай, че нотариалният акт, чрез който е извършен договорът за покупко-продажба, не е бил обявен за нищожен, а покупко-продажбата е приета от съда за недействителна, същият надлежен титул ли е. Как вписването на решението за установяване наличието на право на собственост у ищците ще повлияе на правата на ипотекарния кредитор при валидно вписана преди това ипотека върху имота, собственост на ответниците.
По първия въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с решение №49 от 01.02.2011г. по гр.д.№1389/2009г. на ВКС, І ГО; решение №48 от 16.03.2015г. по гр.д.№6047/2014г. на ВКС, І ГО; решение №126 от 14.06.2013г. по гр.д.№53/2013г. на ВКС, ІІ ГО и решение №495/30.07.2012г. по гр.д.№494/2010г. на ВКС, І ГО. По втория въпрос се сочат решение №383 от 20.05.09г. по гр.д.№258/08г. на ВКС, ІV ГО и решение №419/07.04.2006г. по гр.д.№3099/2004г. на ВКС, ІV-Б ГО. По третата група въпроси жалбоподателят се позовава на решение №81 от 08.03.2011г. по гр.д.№437/2010г. на ВКС, І ГО и решение №414/29.10.2012г. по гр.д.№222/12г. на ВКС, І ГО. Основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа при условие, че ВКС не приеме наличието на основанието по чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси.
Ответниците в производството В. К. К., К. Г. И. и Б. Г. И. оспорват жалбата. Считат, че поставените въпроси не са обуславящи за изхода на делото, евентуално – че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците М. Н. А. и Ц. В. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Първият въпрос е свързван с виждането на жалбоподателя, че предявените установителни искове за собственост са недопустими, след като има специален ред по чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/ за отстраняване на грешки в кадастралния регистър. В случая твърденията на ищците били за наличието на такава грешка, доколкото претендираната от тях двуетажна жилищна сграда е записана в регистъра към кадастралната карта на името на част от ответниците.
Въпросът е обуславящ за изхода на спора, но представената от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима към него, доколкото засяга спорове за грешки в кадастралната карта, а не за грешки в кадастралния регистър. Грешка в кадастралната карта е налице, когато част от имот на едно лице неправилно е отразена като част от съседен имот или изобщо не е нанесена в картата. Грешката в кадастралния регистър е свързана само с отразяването на действителния собственик на имота. Още при действието на З. /отм./ в практиката на Върховния съд по чл.32, ал.1, т.2 З. /отм./, аналогичен на чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/, се приема, че погрешното записване на парцела в разписния лист /аналогичен на кадастралния регистър по действащата сега уредба/ няма отчуждително действие и не лишава действителния собственик от неговите права, които могат да бъдат защитени с иск по чл.108 ЗС или чл.97, ал.3 ГПК /отм./, но не и с иск по чл.32, ал.1, т.2 З. /отм./ – решение 1249 от 25.11.1992г. по гр.д.№982/92г. на ВКС, ІV ГО. В същия смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение №867 от 20.11.09г. по гр.д.№5397/2008г. на ВКС, І ГО. Същият извод следва и от мотивите на ТР №8 от 23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г. на ОСГК на ВКС, въпреки че то не засяга изрично поставения въпрос. Ето защо по този въпрос не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито пък основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не се налага промяна на създадената практика на ВКС по него.
Вторият въпрос също е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК, но той отново не е решен в противоречие със сочената практика на ВКС. Спорът за принадлежността на правото на собственост към имуществото на ипотекарния длъжник е преюдициален по отношение на спора за валидността на учредената ипотека и точно в този порядък на обуславящ и обусловен са разгледани тези спорове по настоящото дело, в съответствие с посочената практика на ВКС. Повдигнатият от жалбоподателя в мотивите към този въпрос проблем всъщност е за субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение. Такъв въпрос обаче не е поставен и не може да бъде въведен служебно от ВКС, съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК.
Първата част от третия въпрос е по прилагането на чл.537, ал.2, изр.3 ГПК. Разяснения по този въпрос са дадени с ТР №3/29.11.2012г. по тълк.д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС.
Втората част от въпроса всъщност е за това как се отразява на валидността на вписана ипотека последващото вписване на установителен иск за собственост, който има за предмет спор за принадлежността на правото на собственост на недвижимия имот в патримониума на ипотекарния длъжник към момента на учредяване на ипотеката. Въпросът засяга приложението на чл.166 ЗЗД и чл.114, вр. чл.112 ЗС. Посоченото решение №81 от 08.03.2011г. по гр.д.№437/2010г. на ВКС, І ГО няма отношение към този въпрос, тъй като е по иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /стара редакция/ и не засяга последиците от поредността на вписванията. Решение №414/29.10.2012г. по гр.д.№222/12г. на ВКС, І ГО също е неотносимо към въпроса, тъй като касае оповестително-защитното действие на вписване на искова молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, докато в настоящия случай питането е свързано с вписване на искова молба по установителен иск за собственост, което има само оповестително действие. Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като няма колебания в практиката на ВКС, че разпоредбата на чл.114, б.”в”, изр.2 ЗС няма предвид вписването на исковите молби по искове за собственост, които имат само оповестително, но не и оповестително-защитно действие.
В обобщение – не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на ответниците в производството следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.02.2016г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №362 от 26.10.2015г. по в.гр.д.№386/2015г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. К. К., К. Г. И. и Б. Г. И., тримата от [населено място], [улица], сумата от 500лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: