ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
София, 21.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4389 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.Л. Д. срещу решение № 115 от 7.7.2016 г, постановено по гр.дело № 282/2015 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 387/9.5.2016 г по гр.дело № 3488/2015 г на Сливенски районен съд.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. П. Д. срещу А.Н.П.Т. „С.“ искове по чл.344 ал.1, 2 и 3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.
В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба АНПТ„С.“ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния представител адв.Л. А. от АК-С..Счита, че не са налице основанията за допускане на решението до касационен контрол.Претендира разноски.
За да постанови обжалваното въззивно решение, Сливенски окръжен съд е приел, че уволнението на Д. П. Д., извършено на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ е законосъобразно, тъй като съгласно ЕР на ТЕЛК от 5.12.2014 г му е призната 90 % намалена работоспособност, поради което същият не може да изпълнява трудовата функция на балетист в А..Същият процент трайно намалена работоспособност е приет и с последващото ЕР на ТЕЛК, което в тази част е влязло в сила към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят е направил предложение за заемане на друга подходяща за състоянието на ищеца длъжност „артистичен секретар“, което е видно от представения по делото протокол от проведено на 18.6.2015 г събрание на художествения съвет, но работникът не е приел.Установено е по делото, че трудовите функции на балетист в професионален ансамбъл включват концертна програма и репетиционна дейност.Репетиционната дейност се провежда всеки ден от 9 ч до 12, 45 ч-четири часа, в които на 45 мин се прави почивка.По време на репетициите се правят клякания, скокове, въртения за изграждане на съответните елементи.Установено е от събраните гласни доказателства, че през последните седем години ищецът, предвид онкологичното заболяване от което е боледувал, изпълнява активна танцова дейност, но в рамките на 5 минути, след което му е невъзможно да продължи и сяда.В концертната дейност на ансамбъла не участва. В случая от приложените експертни решения на ТЕЛК е видно, че ищецът може да работи като професионален балетист, но при облекчени условия-непълен работен ден, с осигуряване на възможност за индивидуален физиологичен режим на труд и почивка, с паузи по време на изпълняваните дейности.По този начин в действителност се обосновава невъзможността ищецът да изпълнява в пълен обем длъжността, поради съществуващите рискове.При работодателя не съществува друга работа, подходяща за здравословното състояние на служителя, която той да желае да заеме.Поради това е прието, че са осъществени елементите от фактическия състав на приложеното уволнително основание.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Формулирани са следните въпроси :
1/При действащата законодателна уредба по трудоустрояването, при неизпълнение на задължението на работодателя да съобрази предписанията на здравните органи за условията на работа, допустимо ли е прекратяването на трудовото правоотношение.
2/Включва ли се в кръга от факти, които подлежат на доказване връзката между медицинския и юридическия критерии.
3/ Кои обстоятелства са решаващи за преценка при невлязло в сила експертно решение, при което липсва предписания за трудоустрояване на работник, боледуващ от болест, която не го поставя в невъзможност да изпълнява работата си по трудово правоотношение.
4/Кога работодателят е длъжен да възложи същата работа при облекчени условия или да премести работника на друга подходяща работа в срока по чл.317 ал.3 КТ и само, ако се касае за хипотеза по чл.315 КТ ли е възможно да стане тома.
5/Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за противопоказаност на изпълняваната от работника работа и определена за подходяща от медицинските органи с цел трудовото правоотношение да се запази.
Представени са следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и имащи задължителна сила :
– Решение № 266 от 24.3.2010 г по гр.дело № 814/2009 г на ВКС, КГ, Трето ГО, според което от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл.317 КТ следва, че медицинския въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.
-решение № 457 от 14.3.2014 г по гр.дело № 3110/13 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО.Същото е постановено по въпроса „при наличие на несъответствие между фактическите и правните основания в заповедта за уволнение, с кои от тях съдът следва да се съобрази
– решение № 431 от 17.1.2014 г по гр.дело № 2869/13 г на ВКС, Четвърто ГО, касаещо предварителната закрилата на трудоустроените работници при съкращение в щата
– решение № 35 от 6.3.2015 г по гр.дело № 3483/14 г на ВКС, Четвърто ГО, постановено по въпроса в кои случаи несъгласието на подлежащия на трудоустрояване работник да заеме предложената му работа съставлява спор по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредбата за трудоустрояване при уволнително основание по чл.330 ал.2 т.5 КТ.
Последните три съдебни решения са неотносими към поставените въпроси, тъй като касаят различна фактическа обстановка и съответно различни правни изводи, доколкото в случая не се касае за уволнителните основания : съкращение в щата и предвидена съответната закрила по КТ, уволнение по чл.330 ал.2 т.5 КТ, както и хипотеза на несъответствие на фактическите и правните основания в заповедта за уволнение.
Неотносим към спора е и поставения въпрос под номер 3, доколкото в случая и двете експертни решения –съответно от 2014 и 2015 г са влезли в сила относно процента нетрудоспособност, обосноваващ приложението на уволнителната основание по чл.325 ал.1 т.9 КТ.
Първите два въпроса са относими към настоящия правен спор и са обусловили правните изводи на съда, но същите са разрешени във въззивното решение изцяло в съответствие с посочената от касатора задължителна съдебна практика.В съответствие с решение № 266 от 24.3.2010 г по гр.дело № 814/2009 г на ВКС, КГ, Трето ГО въззивният съд е приел, че медицинския въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка, тъй като не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.Също в съответствие със задължителната съдебна практика и прел, че преценката на здравния орган в случая е сведена до това, че длъжността балетист в професионален ансамбъл може да се изпълнява от ищеца, но при съществено облекчени условия-непълен работен ден, възможност за ползване на индивидуален физиологичен режим.
С решение № 192 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6866/2014 г., IV, Г. О. е прието, че ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника, който я е заемал, но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства нуждите от трудоустрояване, вън от задълженията му по чл. 315 КТ.Работодателят е длъжен, при наличието на съответна възможност да предложи друга подходяща работа или да трудоустрои работника/служителя, но ако не разполага с такава възможност, той е длъжен да прекрати трудовия договор.В съответствие с това решение, както и с практиката на ВКС, намерила израз и в постановени по реда на чл. 290 ГПК други решения : от 13.05.2014 г. по гр. д. № 4811/2013 г., IV г. о. на ВКС и от 20.02.2014 г., по гр. д. № 2517/2013 г., IV г. о Решение № 137 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2013 г., IV г. о., ГК е прието, че съгласно чл. 315, ал. 1 КТ работодателят с повече от 50 работници и служители има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Приема се, че тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност. Посочва се, че ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказния за работника, който я е заемал, но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ. Приема се, че вън от хипотезата на чл. 315 КТ работодателят е длъжен, при наличието на съответна възможност, да предложи друга подходяща или да трудоустрои работника/служителя, но ако не разполага с такава възможност, той е длъжен да прекрати трудовия договор.
Работодателят не е бил длъжен да промени създадената организация на труда като осигури специално работно място, подходящо за трудоустрояване на ищеца като балетист.Поради което следва да се приеме, че отговорът ,който съдът е дал на въпроси №№ 4 и 5 напълно съответства на цитираната по-горе задължителна съдебна практика.
От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника разноски да един адвокат, сторени пред ВКС в размер на 300 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 7.7.2016 г, постановено по гр.дело № 282/2015 г на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. П. Д. от [населено място] да заплати на АНПТ„С.“ на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски да един адвокат, сторени пред ВКС в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.