О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр.София, 23.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1092/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Б. Г. и Н. Г. Г. от[населено място] против решение № 109/19.05.2010 год. по гр.дело № 431/2009 год. на С. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 147 от 17.07.2009 год. по гр.дело № 345/2008 год. на С. районен съд и е отхвърлен иска им, с правно основание чл.108 ЗС, а е уважен предявеният насрещен иск за собственост върху същия недвижим имот, представляващ поземлен имот № 501.254 по действащата кадастрална карта на[населено място], с площ от 184 кв.м., образуващ УПИ І-254 кв.16 по действащия регулационен план на[населено място].
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, защото считат, че по съществения материалноправен въпрос за действителността на заповедта, издадена по чл.32 З./отм./, който административен акт бил в основата на предявения от тях ревандикационен иск, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВАС, в цитираното решение № 1017/06.02.2003 год. по адм.дело № 9889/2002 год. на ВАС, обявявайки нищожност на подобна заповед, поради липсата на компетентност на органа, който я е издал. Касаторите са посочили и друг материалноправен въпрос, обхващащ основателността на иска по чл.108 ЗС, в хипотезата, в която собственикът на земята претендира ревандикиране на имот, с намиращата се върху него съществуваща постройка, собственост на трето лице-ответник по спора и доколко законността на постройката е от значение за крайния изход на процеса. По този материалноправен въпрос не се сочи противоречива съдебна практика, нито се поддържат аргументи за съществуването на изискуемите се предпоставки за допускане на касационно обжалване, в хипотезите на т.1, т.2 или т.3 от процесуалната норма на чл.280, ал.1 ГПК. Твърдението на касаторите, че въззивното решение било постановено в разрез със законоустановените правила, регламентиращи процедурата по постановяване на същото-чл.235 и сл.ГПК сами по себе си не сочат на процесуален въпрос от значение за изхода на делото и относим към някоя от предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводът им, че съдът не бил преценил всички доказателства по делото, както и доводите на страните, а изводите му били постановени при незадълбочен анализ на действителните отношения между страните без да се конкретизират като относими, но необсъдени от съда е довод по чл.281, т.3 ГПК, който е недопустим за разглеждане в настоящето производство по чл.288 ГПК, затова и позоваването на решение № 228 по гр.дело № 1046/2001 год. на V-то г.о. ВКС, според което недопустимо е уговарянето на компенсаторна неустойка за вреди от неизпълнение на парично задължение не аргументира основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ПК”М. Ю.”,[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да му бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и констатира следното: за да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен ревандикационния иск на ищците Е. и Н. Г. върху същия имот въззивният съд е обсъдил и изслушал назначените технически експертизи, свидетелски показания и писмените доказателства и обосновал извод, че след 1958 год. част от имотите на двамата братя С. и К. К. са отчуждени за улица, а друга част се е ползвала от кооперацията. От този момент не е установено владение от страна на двамата братя К., съответно и на праводателката на ищците-Й. Б., продала го на ищците, независимо от издадените по обстоятелствена проверка нотариални актове от 1975 год. и 1985 год. за придобито право на собственост по давностно владение. Съдът е приел, че нотариалните актове не установяват придобито право на собственост върху процесния имот, защото ответникът ПК”М. ю.”,[населено място] го е придобила в продължение на повече от 20 години, след 1953 год., чрез непрекъснато владение, без неговите бивши собственици да й пречат, след отчуждаването на част от имота им за улица 1958 год. и отреждането на самостоятелен парцел през 1978 год. за кооперацията. Въззивният съд е обсъдил правните последици на заповед № 40/13.04.1978 год. на Окръжен народен съвет,[населено място], с която е утвърдено изменение на дворищно-регулационната линия между зелената площ и парцел ХVІІ-200, 201 в кв.9 по посока на парцел ХVІІ и преотреждане на зелената площ за магазин на кооперацията, отхвърляйки, като неоснователни, доводите на ищците за нейната нищожност и позовавайки се на чл.79, ал.1 ППЗТСУ/отм./, касаещ частичните изменения на подробни планове /какъвто е случаят/ и тяхното одобряване от органите на народните съвети, в рамките на предоставената им компетентност. В тази връзка не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото този въпрос бил разрешен в противоречие с цитираното решение № 1017/06.02.2003 год. на ВАС по адм.дело № 9889/2002 год.
Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК понятието „практика на съдилищата”, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища и структурното им обособяване в системата на съдилищата предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. В случая приложението на гражданскоправна норма няма преюдициално значение за разрешаването на административно дело, за да се приеме, че формираната практика обхваща и гражданскоправни въпроси. Нещо повече, касаторите цитират практика на ВАС за хипотеза, различна от настоящата, в която е проведена процедура за частично изменение на подробни планове, изразяващо се в промяна на дворищната регулация между парцел ХVІІ-200, 201 и зелената площ в кв.9 по плана на[населено място], като парцелната граница се премества с четири метра към парцел ХVІІ-200, 201, а зелената площ се предоставя на потребителната кооперация в[населено място] за монтиране на сглобяем квартален магазин. Въз основа на проведената процедура по чл.79 ППЗТСУ/отм./ е издадена заповед № 40/13.04.1978 год. по повод на писмото-искане от потребителната кооперация № 485/09.12.1977 год. и нот.заверената декларация за съгласие от собственика на парцел ХVІІ-200, 201 кв.9 К. С. К., наследодател на праводателката на касаторите-Й. К. Б., която след смъртта на своя баща през 1985 год. се е снабдила с нот.акт по обстоятелствена проверка – по давност и наследство № 60/1985 год., за право на собственост върху застроено и незастроено дворно място от 548 кв.м., съставляващо имоти с пл.№ 200 и пл.№ 201, за които е отреден парцел ХVІІ-200, 201 в кв.9, ведно с построената в парцела двуетажна жилищна сграда, при граници за парцела: шосе, река, магазин и П. Д.. Към този момент процесният имот ПИ № 501.254 е бил вече част от парцел „За магазин на ПК „М.” и извън обема от правото на собственост на Й. Б., установен с нот.акт № 60/1985 год., с който нот.акт тя се е легитимирала по прехвърлителната сделка през 2007 год., поради което не е могла да прехвърли повече права, от действително притежаваните.
Поставеният от касаторите правен въпрос за статута на съществуващата постройка, собственост на ответника, респ. нейната законност няма значение за изхода на спора, затова и този въпрос, като ирелевантен не е обсъждан от въззивния съд, нито като предпоставка за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, нито като предпоставка за уважаване на насрещния установителен иск за собственост, върху процесния имот, поради което не се дефинира като общото основание, регламентирано в чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби, а именно произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова постави в тежест на касаторите направените от ответника разноски за настоящото производство, в размер на 650 лева, и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 109 от 19.05.2010 год. по гр.дело № 431/2009 год. на С. окръжен съд, по касационната жалба на Е. Б. Г. и Н. Г. Г. от[населено място], с вх.№ 2832/18.06.2010 год.
ОСЪЖДА Е. Б. Г. и Н. Г. Г. от[населено място] да заплатят на ПК”М. Ю.”,[населено място] разноските за настоящето производство, в размер на 650/шестстотин и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: