О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 24.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 170/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на “М” А. – гр. С. срещу определение № 117 от 20.02.2008г. по ч. гр.д.110/08г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 06.11.2007г. по т.д. 01567/06г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 182, ал.1, б “г” ГПК / отм./ е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение, спора по т.д. 870/07г. по описа на СГС.
Ответникът по частната жалба – ЗД“ Е. ” А. – гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
С. определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния – Софийски градски съд, с което на основание чл.182, ал.1, б. “г” ГПК / отм./ е било спряно производството по висящото пред него дело до приключване на спор по чл.647, т.7 ТЗ- с предмет прогласяване на относителната недействителност на договора за цесия, по който ищеца е получил спорното вземане. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че са налице прeдпоставките на чл.182, ал.1, б. “г” ГПК / отм/, с оглед наличие на преюдициална съотносимост спрямо разглеждания иск по чл.59 ЗЗ. , предявен от “М”А. – гр. С. против З. “ Е. ” – гр. С. за заплащане на сума по цедирано от ЗК “ Х. ” А. / в несъстоятелност/ на ищеца вземане към ответника на предявения от З. “ Е. ”А. – гр. С., в качеството му на кредитор на ЗК “ Х. ”А. / в несъстоятелност/ иск по чл. 647, т.7 ТЗ- за установяване на относителната недействителност на договора за цесия- с оглед това, че той е определящ за материалната активна легитимация на ищеца по спряното производство.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В уточняваща молба, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 08.04.2008г. на П. на І т.о. на ВКС. и разпореждане от 30.04.2008г. на съдия от САС. , страната – жалбоподател е посочила единствено противоречие с практиката на ВКС. – Решение №42/99г. на петчленен състав на ВКС. , съгласно което отменителния иск се предявявал, когато се увреждали кредиторите. Общо е маркирано твърдение, че в настоящия случай не се целяло попълване на масата на несъстоятелността и не било налице увреждане, ответникът не бил кредитор на несъстоятелния длъжник и не бил налице преюдициален спор. Други доводи не са сочени.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и соченото противоречие между приетото с обжалваното определение и решение № 42/99г. на ВКС. , V чл. с-в, което е приложено служебно към делото. Цитираното решение, постановено в производство по чл.225 /отм./ ГПК / отм./-отмяна на влязло в сила решение по реда на надзора на строго определени и лимитивно изброени основания в чл. 207 ГПК / отм./- е имало за предмет правилност на съдебен акт, постановен по искове с правно основание чл.647, т.7 ГПК. Освен това с посоченото решение не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като такава по надзорните решения е налице само когато спора се решава по същество, но не и когато, както е в случая се отклонява молбата по чл.225 /отм./ ГПК /отм./, чрез оставянето й без уважение. Следователно, не е налице обективен идентитет между разглеждания процесуален спор и обсъжданото решение, тъй като, с него петчленния състав на ВКС. се е произнасял по материалноправен спор, а не е обсъждал нито е поставял за разглеждане основния в настоящето производство спорен въпрос- а именно- преюдициалната зависимост на предявения иск и този по чл.647,т.7 ТЗ. Маркираните от страната доводи за недопустимост и неоснователност на иска по чл.647 ТЗ са ирелевантни към настоящето производство, което има за предмет разрешаване на процесуалноправен спор, а не разглежда иск по цитирания текст.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 117 от 20.02.2008г. по ч. гр.д.110/08г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: