3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
С., 24.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6746/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. К. чрез пълномощник адв. К. К. Л. адвокатка колегия и по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 258 от 30.05.2014г. по в. гр. дело № 309/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 19 от 14.01.2014г. по гр. дело № 112/2013г. на Димитровградски районен съд и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Х. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З., ведно със законна лихва считано от 12.03.2010г. до окончателното изплащане.
В изложението за допускане на касационно обжалване и двете обжалващи страни поставят въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като Окръжна прокуратура [населено място] поставя и въпроса – ангажира ли се отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 З., когато срещу лицето е образувано досъдебно производство без да е било привлечено в качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер. Въпросите са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Въпросът относно критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика установена с П. № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. ОСГК на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Според посочената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се отклонил от посочената съдебна практика. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочените съдебни решение. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца досъдебно производство, образувано на 09.05.2007г. и прекратено на 25.02.2010г. поради това, че деянието не е престъпление.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса – ангажира ли се отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 З., когато срещу лицето е образувано досъдебно производство без да е било привлечено в качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ характер.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие със задължителна съдебна практика установена с решение по гр. дело № 1215/2011г., трето г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, според която употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 З. израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно – процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 З. (преди изменението бр. 98/11.12.2012г.). Лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведено срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 258 от 30.05.2014г. по в. гр. дело № 309/2014г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ