4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 157/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр.София, 25.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 157/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. Д. Ч. от гр.В.Търново срещу определението на Г. окръжен съд № 14/06.01.2011 год., постановено по ч.гр.дело № 365/2010 год. С това определение въззивният съд е потвърдил определението на Г. районен съд от 11.11.2010 год. за прекратяване на производството по гр.дело № 413/2010 год. поради недопустимост на предявените от частния жалбоподател срещу ЧСИ В. Ц. с район на действие ОС-Габрово, [фирма], [населено място] и [фирма], гр.Ст.З. искове по чл.124 вр. с чл.439 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено: 1. че са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на взискателя [фирма] по изп.дело № 68/2009 год. по описа на ЧСИ В.Ц. и 2. че [фирма], гр.Ст.З. няма качеството на присъединен взискател по същото изп.дело.
В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане същото да бъде отменено, а заедно с него и прекратителното определение на първоинстанционния съд, който да разгледа по същество предявените искове.
Като основание за допускане на касационно обжалване в допълнителното си изложение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага доводи, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос относно предпоставките за допустимост на иска по чл.439 ГПК. Поддържа становище, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед установяването на задължителна съдебна практика по приложението на цитираната правна норма.
Ответникът по частната жалба [фирма], гр.Ст.З. поддържа, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Останалите ответници не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото, с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по гр.дело № 413/2010 год. на РС-Габрово поради недопустимост на предявените искове. С оглед наведените в исковата молба фактически основания и петитум и допълнително направените уточнения съдът е приел, че с предявените искове се цели оспорване действията на съдебния изпълнител по образуваното изп.дело № 68/2009 год. /с взискател [фирма]/ и присъединеното към него на основание чл.456 ГПК изп.дело № 67/2009 год./с взискател [фирма]/ със общ длъжник наследодателя на ищеца. Посочените действия не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по реда на обжалването предвиден в чл.435 ГПК. Прието е също, че тези действия не могат да бъдат оспорвани и чрез отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК /на който се позовава ищецът в частната си жалба/, който предвижда различен фактически състав – новонастъпили факти след постановяване на решението по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Този иск касае защита на изпълняемото право, а не цели да се защитят нови права на длъжника по изпълнението.
При тези данни поставеният в жалбата и разрешен от съда процесуалноправен въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1, обусловен от изискването по ал.2 на чл.439 ГПК, е от съществено значение за изхода на делото. По този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на трайно установена съдебна практика по приложението на чл.255 ГПК/отм./, изразена и в р.№ 101/01.12.1972 год. по гр.дело № 95/1995 год. на ОСГК на ВС. Разпоредбата на чл.439, ал.2 от сега действуващия ГПК е аналогична на чл.255, изр.2 от отменения ГПК, поради което установената постоянна съдебна практика е актуална и по отношение настоящата нормативна уредба. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, която е в смисъл, че искът /по чл.255 ГПК, отм./-сега чл.439 от новия ГПК, може да бъде основан само на факти, настъпили след издаване на съдебното решение, по което е издаден изпълнителния лист. Отрицателният установителен иск, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск основан на такива факти. В изложения смисъл са и указанията, дадени в цитираното решение на ОСГК на ВС, в което е прието, че предпоставките за предявяване на иска по чл.255 ГПК/отм./ са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочените предпоставки касаят допустимостта на предявения иск. В случая наличието на такива предпоставки въобще не се твърди от ищеца в исковата му молба, поради което предявените искове са недопустими, а не неоснователни. В тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът дължи произнасяне по основателността на тези искове, тъй като това е въпрос по същество.
По изложените съображения настоящият съдебен състав на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалваното определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Г. окръжен съд № 14/06.01.2011 год., постановено по в.ч.гр.дело № 365/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: