3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 29 юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 2342/2016 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. А. и Е. М., подадена от пълномощника им адвокат Г. И., и по частна жалба на Д. А., Г.А., Д. Е. Д., П. М. Д., М. Б. А. и А. А. /последните двама като наследници на Й. А./, подадена от пълномощника им адвокат К. М., срещу определение № 21624/22.10.2014 г. по ч.гр.д. № 13125/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Софийския районен съд от 05.06.2014 г. по гр. дело №47245/2013 г. С първоинстанционното разпореждане е върната исковата молба на жалбоподателите поради неотстраняване в срок на нередовностите и. Въззивният съд е приел, че ищците не са изпълнили дадените им от Софийския районен съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Указанията са били ясни и точни. Издадени са им били съдебни удостоверения и е бил продължен срокът за изпълнението им. Въпреки това ищците не са представили удостоверение за данъчна оценка на процесните сгради, нито са вписали исковата молба. С две отделни молби ищците са поискали делото да се изпрати по подсъдност на Софийския градски съд. Това обаче не е основание да се приеме, че ищците са били освободени от задължението им да изпълнят в срок указанията.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва частните жалби.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по следните процесуалноправни въпроси: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на жалбоподателя, които имат отношение към произнасянето по делото; 2) по какъв начин се установява (доказва) цената на иска по чл. 33 ЗС във вр. с чл. 66 ЗС; 3) допустимо ли е да бъде образувано и администрирано дело по искова молба, която е адресирана до друг съд; 4) допустимо ли е при изрично искане за изпращане на делото по компетентност на СГС и десезиране на районния съд същият да се произнася по редовността на исковата молба и да постановява определение за прекратяване на делото; 5) липсата на родова подсъдност лишава ли съдът от правомощието да се произнася по редовността на искова молба и неизпълнението на указания, дадени от некомпетентен съд основание ли е за връщане на подадена искова молба; 6) допустимо ли е доказване на цената на иска с посочената в нотариален акт данъчна оценка на процесен имот или е необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са две решения на ВКС.
По подадените частни жалби Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатите въпроси са неотносими. В случая е прието, че ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба без спорът да е разгледан по същество, за да е било необходимо да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателите. Освен това въззивният съд следи служебно за законосъобразността на обжалваното първоинстанционно разпореждане и е длъжен да го отмени, когато то е незаконосъобразно и поради непосочени в частната жалба оплаквания. Според разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК и чл.118, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца и този въпрос може да бъде повдиган от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, а всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В случая ищците са посочили цена на исковете, която обуславя подсъдност на районния съд и не са изпълнили указанията за представяне удостоверение за данъчна оценка на процесните сгради, нито са вписали исковата молба. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка не се отнася само за процесните сгради, а и за 479/13064 идеални части от имота, върху който са построени сградите.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21624/22.10.2014 г. по ч.гр.д. № 13125/2014 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.