О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 313
София, 03.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 4932 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 15465/16.05.2013 година на [фирма] [населено място] чрез Управителя С. К. чрез адв.И. И. – АК В. с искане за отмяна на Определение Nо 1296/ 30.04.2013 година по ч.гр.д. Nо 1157/2013 год. на ОС- Варна с което е потвърдено Определение Nо 1077 от 22.01.2013 година по гр.д. Nо 15496/2012 година на РС-Варна за прекратяване на исковото производство по чл. 124 ал.4 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй поради неправилно приложение на процесуалния закон и несъобразяване данните по делото , свързани със заявения правен интерес от предявения установителен иск.
С допълнителна молба вх. Nо 16934 / 30.05.2013 год. се прави уточнениe и се прилагат решения на ВКС с довод за наличие на правен интерес поради липса на друг ред за защита срещу НА Nо */98 год. Представят се Решение Nо 753 от 24.06.1985 год. по гр.д. Nо 888/1984 год. на ВС-I отд. и Решение Nо 1500 от 26.07.1999 год. по гр.д. Nо 286/99 год. на ВКС-IV г.о.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и обжалваем интерес над минимално определения от закона при пазарна оценка на имоти над 15 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определения , преграждащи по- нататъшното развитие на делото, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
За да бъде извършена селекцията и допуснато до касационно обжалване определение на въззивен съд, „с които се прегражда по нататъшното развитие на производството”,а потвърденото определение от въззивната инстанция на определението на районния съд за прекратяване на исковото производство е безспорно от тази категория, жалбоподателят следва да е изложил в жалбата си или като приложение към нея , конкретен и точно формулиран процесуален въпрос, както и да е посочил в приложното поле на кое от основанията на закона/ чл. 280 ал.1 т.1 , 2 и/или 3 ГПК/ иска да бъде допуснато касационното обжалване.
Изведеният процесуално правен въпрос за наличието на правен интерес при предявен иск по чл. 124 ал.4 ГПК за прогласяване нищожността на нотариален акт- НА Nо */1998 год. за продажба на недвижим имот предвид на обстоятелството, че по цитирания нотариален акт в раздел приложения , обосноваващи правата на прехвърлителя/ ищец по иска/ са посочени писмени доказателства, напълно неотносими към страните и техните действителни права и не могат да босноват транслативния ефект, се поддържа на основание липсата на друг път на защита.
С обжалваното определение е изразено становището за липса на правен интерес доколкото е налице сделка за прехвърляне на вещни права и защитата им следва да се реализира чрез друг иск.
След преценка на наведените доводи съобразно разясненията на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС по приложение на чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав намира , че не са налице основание за допускане на обжалването по чл.280 ал.1 т.2 ГПК на частната касационна жалба.
Позоваването на влезли в сила съдебни решения, даващи разрешение на повдигнатия въпрос за правния интерес при заявен иск по чл. 124 ал.4 ГПК/ респ. чл. 97 ал.3 ГПК /отм./ сочи на основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.В този аспект не може да се приеме , че цитираната съдебна практика е относима към обусловилия изхода на конкретния правен спор проблем за правния интерес.
С представеното Решение Nо 753 от 24.06.1985 год. по гр.д. Nо 888/1984 год. на ВС-I отд. се приема , че искът за обявяване нищожността на нотариален акт е установителен и за провеждането му е необходимо наличието на правен интерес. Приема се , че искът е недопустим , ако ищецът е невладеещ собственик и искът се предявяване срещу владеещия имота несобственик, в тази хипотеза защитата на правото на собственост е чрез иск по чл. 108 ЗС , а искът е допустим , когато се иска обявяване нищожността на акт, който създава външна представа за наличие на признати с него права при хипотеза, когато актът се основава на действия на надлежни административни органи респ. надлежно проведена административна процедура. Настоящият състав приема тази съдебна практика за неотносима, защото по делото се касае до различна хипотеза- на пряко волеизявление на лицето, целящо транслативния ефект на сделката, основаващо се на посочени в нотариалния акт нотариални актове за право на собственост, касаещи права на други лица .
С Решение Nо 1500 от 26.07.1999 год. по гр.д. Nо 286/99 год. на ВКС-IV г.о. , се приема , че предмет на установяване може да бъде както неавтентичността на един документ, така и неговата неистинност- неприложимо, когато се касае за сделка , но новата задължителна съдебна практика приема , че когато сделката съдържа порок на обективираната воля, то се прилагат разясненията на ТР 5/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 15465/16.05.2013 година на [фирма] [населено място], заявена чрез Управителя С. К. и адв.И. И. – АК В. с искане за отмяна на Определение Nо 1296 от 30.04.2013 година по ч.гр.д. Nо 1157/2013 год. на ОС- Варна , с което е потвърдено Определение Nо 1077 от 22.01.2013 година по гр.д. Nо 15496/2012 година на РС-Варна за прекратяване на исковото производство по чл. 124 ал.4 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: