1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр.София, 05.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2298 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5220/07.06.2019 г. на Б. С. М., представлявана от адвокат Г. К., срещу определение № 227/20.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1884/ 2019 г. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на страната срещу определение № 788/ 01.03.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 886/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е частично е отменено определение № 25006/28.09.2017 г. по гр.д. № 2810/ 2016 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна, предвид следното:
Предмет на настоящото производство е правилността на определение № 227/20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1884/ 2019 г. на ВКС, III г.о., постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. С атакувания съдебен акт съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба на страната срещу определението на САС, постановено в производство по чл.248 ГПК е недопустима за разглеждане, тъй като обжалваният акт не попада в кръга определения, подлежащи на касационен контрол, посочени в т.1 от ТР № 5/12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. На второ място е посочено, че въззивното решение на СГС е влязло в сила на 24.07.2017 г., когато с определение № 828/ 24.07.2017 г. по гр.д. № 5448/2016 г., ІV г.о. на ВКС не е допуснато касационното обжалване. Прието е, че от тази дата, съгласно чл.296, т.3 , предл.1-во ГПК „законът не предвижда ред (решението – бел.м.) да се обжалва. Частната касационна жалба срещу определението за изменение на въззивното решение е от 09.04.2019 г. и е недопустима”.
Определението е неправилно.
Обжалваемостта на един съдебен акт се предопределя от неговата правна природа и закона. ГПК не урежда възможност за инстанционен контрол за всички постановени от съдилищата актове, а само върху тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), или които законът изрично посочва като обжалваеми (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Подлежащите на касационно обжалване определения, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, са посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК, а ограниченията за достъпа до касационен контрол са визирани в чл.274, ал. 4 ГПК и те не могат да се обосновават разширително, тъй като правилата са свързани с осигуряване на правото на достъп до съд. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, изключени от касационен контрол са определенията по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т. 1 – т. 3 ГПК).
Специалната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. На страната е предоставена възможност да поиска от решаващия съд сам да измени, допълни или поправи решенето си в частта за разноските ( включително и когато не обжалва самото решение). Според изричната норма на чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението – т.е., законът изрично предвижда самостоятелна обжалваемост на този вид определения, като ограниченията в инстанционността и допустимостта на касационния контрол са обусловени и произтичат от тези на решението. В практиката на ВКС няма колебания, че по своята същност определението относно изменение на решението в частта за разноските, разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство (в т.см. – т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, т. 24 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК, т.1 от ТР № 5/ 12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015г. на ОСГТК) и поради това попада в категорията съдебни актове по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Същевременно, редът за обжалването му е приравнен на този на решението и е изрично уреден в чл.248, ал.3 ГПК.
От изложеното следва, че само когато въззивното решение не попада в обхвата на подлежащите на касационно обжалване съдебни актове (чл. 280, ал. 3 ГПК) тогава е изключена и обжалваемостта пред ВКС на определенията на съда, постановени в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл, ограниченията в достъпа до касационен контрол на този вид определения не могат да се извеждат от нормата на чл. 274, ал. 2 ГПК, нито от променената й с ДВ бр.50/2015 г. редакция, касаеща различната функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд – окръжен или апелативен. Касае се за самостоятелно производство с предмет претенциите на страните за разноски, като законодателят е предвидил ред, по който това производство се инициира и развива, както и изрично е посочена обжалваемостта, респ. инстанционният контрол върху акта, с който то приключва.
В случая, материалноправният спор между страните е трудов (разгледани са искове по чл.344, ал.1 т.1 – т.3 КТ) и въззивното решение на СГС попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
С постановеното в производството по чл.288 ГПК определение №828/ 24.07.2017 г. по гр.д.№ 5448/2016 г. на ВКС, ІV г.о., касационният контрол на въззивното решение не е допуснат, но е прието, че касационната жалба с вх.№142741/08.11.2016 г., насочена срещу решението в частта му за присъдените разноски, има характер искане по чл.248, ал.1 ГПК, което е заявено в срок и по което компетентен да се произнесе е постановилият решението съд – в случая СГС.
Делото е изпратено на СГС за произнасяне по искането на страната за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, което последният е сторил с определение №25006/28.09.2017 г. по гр.д. № 2810/ 2016 г. Съгласно правилото по чл.248, ал.3 ГПК, определенията за разноските подлежат на обжалване по реда, по който се обжалва решението – т.е. касационният контрол в случая поначало не може да бъде изключен, тъй като въззивното решение попада сред подлежащите на обжалване пред ВКС.
Посоченото в определението на състава на ВКС, че въззивното решение е влязло в сила на 24.07.2017 г. е ирелевантно, доколкото искането на страната за изменение на решението в частта за разноските е заявено в едномесечния срок по чл.248, ал.1, предл.1-во ГПК.
Частната касационна жалба с вх.№ 5053/14.03.2019 г. срещу определението на САС, постановено по реда на чл.248 ГПК ( на когото с разпореждане от 27.12.2018г. на Председателя на ІV-то г.о. на ВКС е изпратена за разглеждане подадената в указания от СГС срок частна жалба срещу определение № 25006/28.09.2017 г. по възз.гр.д. № 2810/ 2016г. на СГС), е подадена по пощата в едноседмичния срок (на 13.03.2019 г., а не на 09.04.2019 г., както е посочил съставът на ВКС, ІІІ г.о.), поради което и на това основание жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По изложените съображения, обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. за разглеждане по същество на подадената от Б. С. М. частна касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 227/20.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1884/ 2019 г. на ВКС, III г.о. и ВРЪЩА делото за извършване на следващите се процесуални действия по частната касационна жалба с вх.№ 5053/14.03. 2019г. на Б. С. М. ( уточнена с жалба с вх.№ 7197/ 09.04.2019 г.) подадена срещу определение № 788/01.03.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 886/ 2019 г. на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.