О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 06.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 37/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Г. чрез неговия пълномощник адв. И. И., против решение № 354 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 1018/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 333 от 07.06.2012 г. по гр.д. № 4/2012 г. на Районен съд- Горна Оряховица и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на С. Д. Г., А. С. Г. и М. Д. К., че [фирма] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Горна О., представляващ дворно място с площ 1 534 кв.м, с идентификационен № 23100.501.315 по кадастралната карта и регистър, одобрени през 2011 г.
Възззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е бил собственост на наследодателя на ответниците Д. Х. Г. на основание съдебно решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД, видно от представения по делото нотариален акт № 120/1966 г.
На 06.12.1982 г. е било открито производство за отчуждаване по З. на няколко имота, между които и имот пл.№ 315 , за нуждите на озеленяването на “Завод за възли и детайли за металорежещи машини” /ЗВДММ/ – [населено място]. На собственика Д. Г. било определено парично обезщетение, за което няма данни да е било изплатено. Имотът бил зачислен като дълготраен материален актив на З. през 1983 г. През 1984 г. в него била построена оранжерия, в която се отглеждали зеленчуци за нуждите на заводския стол за хранене. През 1994 г. оранжерията била разрушена и оттогава имотът не се ползва.
С решение на Министерския съвет от 30.06.1991 г. е реорганизирана ДФ “З.- София, като са образувани нови държавни фирми. ДФ “З.- Д. е образувана с активите и пасивите на поделение З. – Д.. С ПМС № 176 от 05.09.1991 г. ДФ “З.- Д.” е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество [фирма], което поема всички активи и пасиви на преобразуваната държавна фирма по баланса й към 31.03.1991 г.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17а ЗППДОбП/ отм./., тъй като този имот е бил одържавен и включен в баланса на предприятието към момента на преобразуването му в еднолично търговско дружество. От този момент дружеството е установило върху имота явно, спокойно и необезспокоявано владение, което е продължило повече от 10 години и продължава и към момента на предявяване на иска, поради което е придобило правото на собственост и на основание придобивна давност.
Ответниците не се легитимират като собственици по наследствено правоприемство от Д. Г., тъй като имотът е бил отчужден и същите не са упражнили правото си по чл. 109 З./ отм./ да поискат отмяна на отчуждаването.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, касаещ предпоставките за придобиване право на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./. Този въпрос е обуславящ изхода на делото, а даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в решение № 616 от 04.07.2008 г. на ВКС по гр.д. № 1538/07 г. на V г.о., представено с касационната жалба. Доколкото същото е било постановено в производство по чл. 218 а, б. ”а” ГПК/ отм./ и няма характер на задължителна практика, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 1018/2012 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на жалбоподателя С. Д. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 31 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: