О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 313
гр. София ,16.04.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 5266 / 2008 г. по описа на Второ гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
„С” АД гр. П. е обжалвал въззивното решение на П. окръжен съд № 234 от 10.07.2008г. по гр.д. № 441/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа изложение на основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Пернишкият окръжен съд е оставил в сила решението на П. районен съд № 33 от 30.01.2008г. по гр.д. № 2065/2007г., с което „С” АД е осъден да заплати на М. В. Л. неимуществени и имуществени вреди на основание чл.200 КТ.
Решението е обжалвано от „С” АД в следните части:
1. В частта, в която е уважен иска за неимуществени вреди в размер на 5610лв.
2. В частта за присъдени имуществени вреди за разликата между обезщетението за временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение преди увреждането , в което са включени и получаваните суми за безплатна храна в размер на 691.60лв. Обжалваемият интерес по този обективно съединен иск е под 1000лв. и съгласно чл.280 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо.
3. В частта за разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 400лв. решението също не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК по иска за неимуществени вреди от трудова злополука касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК като поддържа, че е разрешен съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.200 и чл.201 КТ относно размера на обезщетението и отхвърленото възражение за груба небрежност.
Основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК са налице, когато съдът се е произнесъл по съществен материално правен или процесуален въпрос в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, или когато този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Същественият въпрос следва да е свързан с приложението на конкретна правна норма. Съгласно разясненията , дадени в ППВС 4/1968г. обезщетението за неимуществени вреди се определя въз основа на установените по делото обективно съществуващи обстоятелства. В случая въззивният съд се е съобразил с това тълкуване като е обсъдил медицинските експертизи, от които е установен характера на увреждането и претърпените болки и страдания от травмата и последващите оперативни интервенции. Конкретно определеният размер е част от решаващата дейност на съда по съществото на спора, която не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК, поради което в тази част не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1и 2 за допускане на касационното обжалване.
По втория съществен въпрос за приложението на чл.201 КТ съдът е съобразил посочената от касатора съдебна практика, вкоято се приема, че обезщетението за неимуществени вреди може да се намали когато е проявена от работника груба небрежност. Злополуката , при която е пострадал ищеца е настъпила при подхлъзването му от височина около 3 метра при маркиране за взимане на проби от готова продукция, за която дейност не са били разработени правила за безопасна работа и по делото не е установено поведение, което да се квалифицира като самонадеяно т.е. работникът да е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но да се е надявал да го предодврати. Ето защо не са налице основанията по чл.280 1 и 2 ГПК и в тази част касационната жалба също не следва да се допуска за разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на П. окръжен съд № 234 от 10.07.2008г. по гр.д. № 441/2008г. в частта по иска по чл.200 КТ за присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане касационната жалба в останалата част срещу решението по иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 691.60 лв. и за разноските пред първата инстанция в размер на 400 лв.
Определението в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: