ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 313
София. 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 287 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. против решение № 114/3.11.2008 г. по гр.д. № 569/2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 1.11.2007 г. по гр.д. № 692/2006 г. на Софийски ОС, с което частично е отхвърлен иска й срещу В. АД-с. Равно поле за заплащане неустойка по договор за приватизационна продажба. В първоинстанционното решение е допусната поправка на ОФГ с решение № 8/11.02.2008 г.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че САС се е произнесъл по съществен материалноправен спор, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Основният проблем в казуса бил в размера на неизпълнението на програмата за трудова заетост, респективно относно размера на дължимата неустойка.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Не спорът или казусът, а същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по същество на съответния конкретен правен спор.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Релевираната от касатора предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационно обжалване, би била налице в случай, при който произнасянето по конкретния съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване неяснота, непълнота или противоречивост на последния-арг. чл.5 ГПК, или тогава когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-арг. чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
В допълнение на всичко изложено следва да се има предвид, че по така формулирания от касатора “основен проблем в настоящия казус”, съдът се е съобразил с приетото от ВКС с Р № 202/13.03.2006 г. по гр.д. № 767/2005 г. на ІІ т.о. относно тълкуването на договора за предходен период.
Доводите за неправилност на решението-противоречие с материалния закон, биха могли да се квалифицират като основание за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 114/3.11.2008 г. по гр.д. № 569/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: