6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С., 1.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1385 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Вихър В. Л., Вихър С. Л. и Е. Х. Л., подадена от пълномощника им адвокат В. Т. срещу въззивно решение № 912 от 6.06.2011 год. по гр.д. № 767/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4667 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 3150/2007 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателите са осъдени на основание чл.45 и чл.48 ЗЗД, солидарно, по предявеният частичен иск, да заплатят на Б. Димитрова П. сумата 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от извършено на 22.02.2006 г. от Вихър В. Л. престъпление по чл.129 ал.2,вр. ал.1,вр.чл.63, ал.1 НК- причинена от същия като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, на Б. Димитрова П. средна телесна повреда- счупване на лява бедрена кост, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.02.2006 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1741 лв. деловодни разноски.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Б. Димитрова П., чрез пълномощника си адвокат П. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Б. Димитрова П. срещу жалбоподателите иск по чл.45 и чл.48 ЗЗД е уважен, като са осъдени по предявения частичен иск да заплатят солидарно сумата 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от извършено на 22.02.2006 г. от Вихър В. Л. престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр.чл.63, ал.1 НК, Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на посочените правни норми за ангажиране на отговорността им. Изложил е съображения, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на Вихър В. Л.. Извършването на противоправното деяние, причинната връзка между деянието и вредоносния резултат, виновността на дееца и формата на вина са установени с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно посочените елементи от фактическия състав на деликтната отговорност. Отговорността на Вихър С. Л. и Е. Х. Л., родители на непълнолетния деликвент, упражняващи родителските права и живеещи съвместно с него е ангажирана на основание чл.48 ЗЗД. Прието е,че спрямо увредената отговорността на непълнолетния деликвент по чл.45 ЗЗД и на родителите му по чл.48 ЗЗД е солидарна, на основание чл.53 ЗЗД, тъй като както прекия деликвент, така и родителите му с поведението си са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. На база събраните по делото доказателства за вида и тежестта на причинените на ищцата телесни увреждания, степента и интензитета на преживяните болки и страдания съдът е приел, че сумата от 20 000 лв. би я обезщетила изцяло за причинените й неимуществени вреди. Изложени са съображения, че възражението на жалбоподателите за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в това, че в деня на инцидента носела обувки на високи токчета е неоснователно, тъй като носенето на такива обувки не може да се квалифицира като неправомерно деяние.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса: следва ли поведението на увредения да е неправомерно за да е налице съпричиняване на вредоносния резултата или от значение е единствено неговото участие в причинно- следствената връзка. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в ТР № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и ППВС № 17 от 18.ХІ.1963 г.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.
В ТР № 88/ 62 г. на ОСГК на ВС е прието, че при съпричиняване на вредоносния резултат с участието и на самия увреден виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. При определяне размера на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД не е необходимо установяването на вината на самия увреден. Поведението му е дотолкова от значение за прилагането на разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения. В ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпванe, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Приетото от въззивния съд, че възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в това, че в деня на инцидента е била с обувки на високи токчета е неоснователно, тъй като носенето на такива обувки не може да се квалифицира като неправомерно поведение не влиза в противоречие с приетото в цитираните решения, че от значение за прилагане разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД е наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че този въпрос е решен в противоречие с ППВС № 4 от 23.ХІІ.1968 г.
Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е съобразено със задължителна практика- т.4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. №78/2011 г. на ІІІ г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. С обжалваното решение този принцип е проведен от съда. Съдът е анализирал подробно всички доказателства релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди и е присъдил обезщетение за болките и страданията, които са в причинна връзка с увреждането.
По поставения в изложението въпрос за характера на отговорността на родителите за вреди, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие, уредена по чл.48, ал.1 ЗЗД- солидарна или разделна не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На този въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 12.07.2011 г. по гр.д. № 900/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско – отговорни субекти, в случая срещу прекия причинител на вредата /непълнолетния деликвент/ на основание чл.45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл.48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствия със задължителната практика на ВКС. Не се налага изменение или ново тълкуване на същия въпрос, за да е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения материалноправен въпрос- носят ли отговорност родителите за поведението на непълнолетните си деца в учебни заведения, където надзор върху тях са задължени да упражняват учителите и посещението на детето на училище основание ли е за прилагане на чл.48, ал.3 ЗЗД не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обуславящ за изводите на въззивния съд, тъй като не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство. Ето защо по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които следва да се намалят с оглед доводите на жалбоподателите за прекомерност, и съобразно чл. 7, ал. 2 и чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се присъди сумата 850 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 912 от 6.06.2011 год. по гр.д. № 767/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Вихър В. Л., Вихър С. Л. и Е. Х. Л. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ап.2, адвокат В. Т. Т. да заплатят на Б. Димитрова П. със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет.ІІІ, офис 9, адвокат П. С. направените разноски за касационното производство в размер на 850 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :