О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 11.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 309/ 2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К. А. – от [населено място] срещу Решение №211 от 26.08.2016 г. по гр.д. № 159/2016 г. на ОС -Кюстендил, с което е потвърдено Решение № 108 от 15.02.2016 г. по гр.д. №1256/2015 г. на РС – Кюстендил, с което е признато за установено по отношение на Д. Б. К., М. К. А. – двамата от [населено място] и М. Й. В. – от [населено място], че Й. И. А. е собственик на 50 % от дружествените дялове на [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повтаря изложеното в жалбата относно приетото от съда, което счита за неправилно; описва развилите се между страните отношения, сключените договори и прието в гр.д.№ 1307/2014 г. на РС-Кюстендил и извежда въпроса: налице ли е симулативна сделка, когато праводателят по сделката не е собственик на правата, предмет на сделката и приложима ли е по отношение на добросъвестния приобретател по същата сделка хипотезата на чл. 17 ал. 2 ЗЗД. Сочи, че решаването на въпроса изисква тълкуване на правните норми съобразно конкретните факти по делото, което ще допринесе за осъвременяване на съдебната практика и заключава, че допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Й. И. А. – от [населено място] оспорва допустимостта на касационната жалба, тъй като липсват основания по чл. 281 ал.1 ГПК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Ответницата по касационната жалба М. Й. В. – от [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с обжалваното решение е потвърдено решение, с което е уважен иск по чл. 124 ГПК, цената на който не е до 5 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение, като са изложени съображения за основателност на предявения иск, изрично е посочено, че не е ясно защо ответниците по делото се позовават на разпоредбата на чл. 17 ЗЗД и че в случая не се прилага чл. 17 ал. 2 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос, разрешен с обжалвания съдебен акт, който е от значение за изхода по делото и ако не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе въпроса от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства и направените оплаквания.
Жалбоподателят не е формулирал релевантен правен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като изведеният въпрос не е решаван от въззивния съд.
Жабоподателят не излага съображения защо счита, че е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се посочи, че това основание не е налице, тъй като законовата норма включва кумулативно две условия: правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, с характеристиката, посочена в т. 4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. от ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №211 от 26.08.2016 г. по гр.д. № 159/2016 г. на ОС – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: