4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 12.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3145/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. С. Дулева против решение № 1155 от 10.05.2018 г. по гр.д. № 4189/2017г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация- Алфа банк АД, Гърция е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1, т.3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Дулева, чрез пълномощника си –адв. И. А., е поддържала основания по чл.280, ал.1,т.3 и ал.2,предл.3-то ГПК. В тази връзка страната е интерпретирала накратко диспозитива на обжалвания съдебен акт. Направила е оплакване за допуснати нарушения на материалния закон, тъй като не били обсъдени разпоредбите на ЗПУПС / 2009г./, от които била обсъдена само една разпоредба. Изложена е защитната теза на касатора, в контекста на оплакването й за неправилност на съдебния акт, като е поддържано, това че банката при отказа й да възстанови сметката в състоянието, в което е била, е действала недобросъвестно и противоправно. Поставен е въпрос, формулиран като – „ за обсъждането на всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, с посочване на конкретните правни изводи на съда относно допустимостта на иска”.Поддържано е още, че този въпрос бил разрешен в противоречие с изискванията, които ППВС №1 /53г. поставяло относно съдържанието и формата на съдебното решение. След интерпретация на част от мотивите на тази задължителна практика, е посочено, че с определение на ВКС, V г.о. по гр.д. №257/09г. било прието че необсъждането на всички доказателства било процесуалноправен въпрос даващ основание на страната да счита, че е установила предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Във връзка с така изложеното е поддържано и основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът Дулева не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният от нея единствен въпрос е общи вътрешно противоречив. Същият, тя не е обосновала с конкретно твърдение за необсъждане на въведени с въззивната жалба оплаквания, респективно факти, относими към възприетия краен извод по основателността на иска. Страната е изложила своите оплаквания за неправилност на акта по обсъждане и приложение на правни норми – чл.68, 69 ЗПУПС, от които е извела своето защитно твърдение, че съгласно тези разпоредби банката била длъжна да възстанови сметката на ищцата в състояние, в което сее намирала преди неточното изпълнение на платежната операция, като съгл. чл.68 и чл.69 това трябвало да стане незабавно, а не в срока предвиден в обсъдения от съда чл.57,ал.2 ЗПУПС. Така посоченото не е относимо към решаващите изводи на състава, който изрично е приел, че е основателно възражението на настоящият касатор Дулева, направено с въззивната жалба относно това, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения, тъй като отношенията му с банката- партньор в Германия, разрешила транзакцията, са правно ирелевантни. Освен това, съдът е разгледал и единственото направено възражение с въззивната жалба относно приложимостта на чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./, който е преценил като неприложим, поради това, че в случая не е имало спор, че платежната операция е била разрешена, докато текста третира неразрешена транзация. В тази връзка и поради това, че съдът е разгледал всички въведени доводи в жалбата, а развитите разбирания за първи път в касационната жалба са ирелевантни за основанието, тъй като не кореспондират с въведеното като оплакване пред въззивната инстанция, доводът не обосновава наличие на общо основание. Извън това и решаващите изводи на състава са свързани главно с неустановеност на предпоставките, обусловили отговорността на ответника за репариране на твърдяните пропуснати ползи. Така, общо поставения въпрос, обвързан с тези оплаквания не е релевантен, а и съдържателно самият въпрос въвежда довод за недопустимост на иска/ правно необосновано, тъй като касаторът е ищца в производството /. Може би тя е имала предвид съдебният акт, както е пояснила след това- „поради липса на ясни, точни и убедителни мотиви”. В тази връзка е сочено и противоречие с ПП ВС №1/73г. Това оплакване е фактически невярно, с оглед подробните и ясни мотиви на въззивния съд, извел от разгледаната от него фактическа обстановка своите правни изводи. Несъгласието с тези изводи не обосновава валиден довод за допускане на решението до касационно обжалване, нито установява липсата на мотиви. Така въведени оплакванията са предмет на разглеждане само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като са такива по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че не са развити и каквито и да било съображения по допълнителния критерий, така както е разяснено неговото правно съдържание с т.4 ТРОСГТК І 1 / 09г. Както бе отбелязано оплакването за липса на мотиви на съдебният акт е фактически необосновано, видно от постановеното решение. Извън това основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / на които се е позовала касаторът Дулева/ и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са взаимно изключващи се.
Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от нея чрез препращане към вече разгледаното. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На ответника по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция, поискани и установени надлежно разноски в размер на 1500лв.- възнаграждение за един адвокат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1155 от 10.05.2018 г. по гр.д. № 4189/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Б. С. Дулева да заплати на Алфа банк АД, Гърция, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: