5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С., 13,04,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2196/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 591 от 27.03.2015г. по гр.д.221/15 на Варненски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпроса – „ Следва ли ищецът да направи уточнение в исковата молба какви са взаимоотношенията между него и ответника и да посочи тези отношения да ли се основават на облигационна връзка или не, или се основават на административен акт или не”. Страната е развила оплакването си, че съдът е разгледал правния спор по искова молба, в чиято обстоятелствена част били изложени факти непозволяващи, според касатора, да се направи еднозначна правна квалификация на иска. Така е обосновано противоречие с цитираната практика на ВКС – решение №494/10 на ВКС, ІV г.о., решение № 348/11 на ВКС, ІІІг.о. и др., като е развил разбирането си свързано с правната квалификация на спорното право и необходимостта от съответствие между обстоятелствена част и петитум като обосноваваща редовност на сезирането. Касаторът е поставил въпросът „ Каква е правната характеристика и кой е правопораждащият юридически факт на облигационното правоотношение по осигуряване достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници и кой е момента от който то възниква” Този въпрос е уточнен с допълнителни въпроси относно това дали решението на ДКЕВР, издадено на основание чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ съставлява правно основание за възникване на правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа. По този въпрос страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът е разгледал ППВС №1/79г. , в частта относно разясненията по приложението на чл.55, ал.1 пр. 3-то.ЗЗД. Поддържал е, че според разбирането му, възникналото между страните облигационно правоотношение има характеристиките на договор за изработка и съответно е разгледал това свое разбиране, с оглед практиката по тези договори относно формата, съгласието и цената по тях. Посочил е още, че може да бъде приложена и аналогия на закона по отношение цената на услугите, като се възприемат, правилата за търговска продажба и по отношение на договорите за изработка. Алтернативно, касаторът е заявил основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако настоящата инстанция не възприемела горните му разбирания.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението, включително и чрез поставяне на процесуалноправни въпроси е развито оплакване, което касаторът е разгледал като нередовност на исковата молба на различни основания, обосноваващи противоречие между обстоятелствена част и петитум и като неправилно дадена квалификация на исковете, т.е. основания за недопустимост на постановения съдебен акт. Валидността на съдебния акт се разглежда служебно, а наличието на евентуалната му недопустимост е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване- арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. В случая такова основание не е налице. Касаторът е твърдял, че в обстоятелствената част липсват факти, които да позволяват еднозначна правна квалификация на исковете, като по този начин е смесил различни правни категории- като редовност на сезирането и определяне на правна квалификация по исковете. Определяне на правната квалификация на предявения иск е дейност на съда по приложение на закона, която дейност е служебно осъществявана. Касаторът – ответник в производството е получил препис от исковата молба и е разполагал с процесуалната възможност да постави въпросите, които счита за фактически неясни и които иска да бъдат изяснени като свързани с неговата правна защита срещу иска. Редовността на исковата молба се преценява от съда, а не от страните и предполага ясно очертаване на фактите и петитума, свързан с тези факти. В случая, обстоятелствената част на исковата молба, съдържа пълно и ясно описание на правната връзка между страните. Освен това са изложени всички факти, довели до искането, формулирано като петитум- за връщане на сумите, с оглед отмяната на решението на ДКЕВР. Касаторът, с оглед изложените оплаквания, не е съобразил и даденото уточнение на претенциите / л.98 от производството пред първостепенния съд/, с което е посочено, че плащанията по отделните фактури, произтичат от „правоотношения възникнали на едно и също основание – допуснато по силата на чл.13, ал.7 ЗЕ- предварително изпълнение на решението на ДКЕВР, отменено с решението на ВАС”. Или сезирането на съдилищата, както са отчели и те е било редовно, като не е налице постановен въззивен акт, който да е евентуално недопустим, съобразно оплакванията на касатора, тъй като редовността на сезирането е обективна категория. Макар и непроменящо този извод, следва да се отбележи, че и с отговора на така заявените претенции не е намерена от ответника нередовност на исковата молба, нито е поддържано, че така заявените претенции затрудняват защитата му Не е направено оплакване в този смисъл и с въззивната жалба, като настоящият касатор е възприемал в хода на производството предявените искове като редовно предявени, но неоснователни и така се е бранил срещу тях.
Следователно, с оглед заявената искова молба сочените от ищеца нередовности не са били налице, поради което законосъобразно сезирания първоинстанционен, а след това и въззивен съд са я разгледали и техните актове, произнесени при редовно сезиране са допустими. Доколкото развитите оплаквания не обосноват недопустимост на решението, предмет на касационно обжалване, именно поради вече изложеното, общите оплаквания на касатора, подкрепени с неговия прочит на практиката на ВКС, в цитираните от него случаи, при които съставите на касационната инстанция по различни спорове са констатирали нередовност на сезирането, поради липса на индивидуализация на спорния предмет, или поради това, че не са били изложени обстоятелства по иска или е било налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, както вече бе обосновано са ирелевантни към разглеждания случай.
Развитото от касатора разбиране за вида и същността на процесното правоотношението не са релевантни, поради това че не са свързани с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения правен резултат- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г.Или въпросите, поставени с оглед това разбиране не обосновават общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените материалноправни въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Но по тях е формирана задължителна за съдилищата съдебна практика – решение № 157 от 11.01.2016г. по т.д. 3018/14г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №155 от 11 .01.2016г. по т.д. 2611/14г. на ВКС , ІІ т.о. и решение №212 от 23.12.2015г. по т.д. 2956/14г. на ВКС, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. С тези решения се дава отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя решение №Ц-334.09.12г. на ДКЕВР, в частта му по раздел ІІІ, т 12 за определяне временни цени за достъп до преносната мрежа и как тази отмяна се отразява на правоотношенията между ползвателите и оператора на ел. мрежата. Доколкото решението на въззивният съд е в съответствие с тези решения, то се налага извод, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК
Следователно, не са установяват предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Варненски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 1244.40лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 591 от 27.03.2015г. по гр.д.221/15 на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1244.40лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: