Р Е Ш Е Н И Е
№ 314
ГР. София, 14.012016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 14 декември през 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5195/15 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Разложки районен съд по гр.д. №701/11 г., постановено по иск с пр. осн. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и потвърдено с окончателното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №1033/12 г. от 11.02.13 г.. Отмяната се иска на осн. чл.303, ал.1,т.2 и 5 ГПК.
Ответниците по молбата Н. В., Ф. М. и И. М. я оспорват като недопустима и неоснователна.
По допустимостта на молбата ВКС се е произнесъл по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Приел е, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане, като ВКС следва да се произнесе с решение за наличието на сочените от молителя и оспорени от ответниците основания за отмяна.
ВКС на РБ, след като разгледа молбата за отмяна намира следното по основателността й: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е отхвърлен искът на молителя Г. В. срещу И. М., Набие В. и Ф. М. за признаване за установено на осн. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че наследодателката на ищеца Надежда В. е собственик на основание наследяване и давностно владение на ливада с площ от 12 дка, в м.”Т.”, в землището на [населено място], при посочени в решението съседи, към момента на внасяне на имота в ТКЗС.
Молителят твърди, че влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е основано на неистински документ по см. на чл.303, ал.1,т.2 ГПК – представеният по делото договор за продажба на недвижим имот от 25.10.1952 г., с който владението на имота е предадено на наследодателя на ответниците. Твърдяната неистинност на документа по чл.303, т.2 от ГПК, обаче, следва да е установена по надлежния ред с влезли в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК – р. по гр.д. №200/15 г. на второ г.о., по гр.д. №2519/15 г. на четвърто г.о. на ВКС и др.. Молителят не твърди да са постановени и съответно не представя вл. в сила присъда или решение на съд, с които неистинността на документа да е установена по надлежния ред. Затова твърденията му за наличие на основанието за отмяна по чл.303,ал.1, т.2 ГПК са недоказани.
Не се установява и основанието за отмяна по чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Сочените на първо място от молителя процесуални нарушения на първоинстанционния съд, довели до заличаване на допуснатата по делото графологична експертиза не са основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, т. 5 ГПК. Тях молителят е следвало да изложи във въззивната си жалба. Производството за отмяна на влезли в сила решения не е процесуален способ за преразглеждане на тяхната правилност извън изчерпателно изброените хипотези в чл. 303, ал. 1 ГПК / р. по гр.д. №2434/15 г. на трето г.о. на ВКС./. В чл.303, ал.1,т.5 ГПК е посочено, че отмяна на влязлото в сила решение може да се иска, когато вследствие на нарушаване на съответните съдопроизводствени правила страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
На второ място молителят се позовава на нанадлежно представляване пред въззивния съд. Ненадлежното представляване на страната е сред визираните в нормата на чл.303, т.5 ГПК предпоставки за отмяна, но не се установява по делото. Въззивната жалба е подадена лично от молителя – ищец и във въззивното производство той е представляван от адв. Щ., упълномощен да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции / първа инстанция, въззивна инстанция и касационно обжалване/ – пълномощно на л.128 от делото. Заявеното от страна на молителя на 16.01.15 г. оттегляне на пълномощното на адв. Щ. има действие занапред – всички действия на пълномощника, извършени законно до оттегляне на пълномощното, остават в сила на осн. чл.35 ГПК
Молбата за отмяна е неоснователна и на двете сочени в нея основания. Затова следва да остане без уважение и на ответниците по молбата да се присъдят поисканите разноски в размер на по 900 лв., от които по 300 лв. минимално възнаграждение за отговорите на молбата без явяване в съд. заседание и по 600 лв./ при минимален размер 500 лв. и без молителят да е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК/ за явяване и защита в съд. заседание, удостоверени с представените по делото договори за правна помощ и описани в представени списъци.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Разложки районен съд по гр.д. №701/11 г., потвърдено с решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №1033/12 г., на осн. чл.303, ал.1,т.2 и 5 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф. В. да заплати на И. А. М., Ф. А. М. и Н. А. В. по 900 /деветстотин/ лв. разноски за това производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: