О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 314
С., 15.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 886 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на [фирма] приподписана от адв. Г. М. и на Д. Н. Н. чрез от адв. Г. М. и двете срещу решение № 1991/28.08.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 9 състав по т.д. № 1246/2017 г., с което е потвърдено уважително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявен срещу касаторите иск по чл.422 ГПК на [фирма].
В касационните жалби, които са идентични, касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В изложенията си формулират следните, идентични в двете изложения, въпроси: „1. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи? 2. Каква е доказателствената сила на записванията в счетоводните книги и при оспорване следва ли да се ангажират доказателства в тази насока, включително и служебно от съда? 3. Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви или направеното изложение на приетото в мотивите към първоинстанционното решение дава основание да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл.272 ГПК въпреки липсата на препращане към тях? 4. Има ли потребителски характер договор за кредит, който е обезпечен с ипотека?“.
Ответникът по касационната жалба на Д. Н. Н. – А. Ц. Г. – синдик на [фирма] в несъстоятелност оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът по касационната жалба на Д. Н. Н. – [фирма] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решението на СГС САС е приел от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка, че ищецът [фирма] е универсален правоприемник на М. „Ю. банк“, която с договор № 311-1413/15-12-2006 г. допълнен с анекси е предоставил на ответниците, сега касатори, Д. Н., като кредитополучател и [фирма], като солидарен длъжник, ипотечен кредит в размер на 269000 евро със срок на погасяване 05.12.2021 г. Кредитът е предоставен за покупка на имоти в процес на строителство – два апартамента и три гаража. В периода 05.02.2013 г. – 05.08.2013 г. не били погасени 7 вноски от главницата, а в периода 05.03.2012 г. – 05.08.2013 г. – 18 вноски от лихвите, не били заплащани и такси, при което банката се възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 04.09.2013 г., за което на длъжниците били връчени писма лично, а по гр.д. № 41199/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/ е издадена заповед за изпълнение в полза на банката. Поради депозирано възражение ищецът [фирма] е предявил иск по чл.422 ГПК. САС е приел от представените по делото доказателства – договор, анекси и заключения на ССЕ, неоспорени от страните, че първоначалният договор за кредит е изменян няколко пъти, като с анекси №№ 1,2 и 3 са променяни срока за третия транш на кредита и е предвиден краен срок за усвояване, с анекс № 4 били преуредени въпросите за даденото обезпечение, а с анекс № 5 от 19.05.2010 г. страните са приели и посочили като размер остатъка от кредита, посочен гратисен период, като просроченият дълг са посочили, че се трансформира в редовен дълг, а просрочените и текущи начислени и начислявани лихви към датата на осчетоводяването са преоформени като такси, променен бил и погасителния план, предоговорени били и лихвите за част от периода на издължаване, договорено било още, че предсрочна изискуемост може да настъпи и ако солидарният длъжник наруши някое от задълженията си по договора. С последен анекс № 6 са преуредени почти всички основни договорени постановки – лихви, погасителни вноски, период за трансфер на отпуснатия кредит, трансформиране на просрочени вноски, обезпечения по кредита, гратисни периоди, погасителни планове и др. САС се е позовал на изслушаното пред СГС заключение /основно и допълнително/ на ССЕ за размера на непогасената главница към 01.10.2013 г. /датата на депозирането на заявлението по чл.417 ГПК пред СРС за издаване заповед за изпълнение/ по договора и анексите към него – 233467.83 евро, договорна лихва – 17616.49 евро за периода 05.03.2012 г. – 03.09.2013 г., наказателна лихва – 3835.62 евро за периода 05.02.2013 г. – 30.09.2013 г. и такса за управление и обработка – 9235.44 евро. Установено е, че липсват плащания от ответниците след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според САС неоснователни са оплакванията във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, тъй като изпратените покани от банката са надлежно връчени на ответниците – кредитополучатели на 28.08.2013 г., предсрочната изискуемост е била обявена и настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК от банката пред СРС – на 01.10.2013 г. За неоснователни са приети и оплакванията за липса на доказателства за усвояване на кредита, както и за приложимост на разпоредба на З. и З.. Относно оплакването за липса на доказателства за усвояването на кредита е посочено обстоятелството, че кредита е усвоен, което се установява както от заключението, основно и допълнително на ССЕ, така и от сключените по-късно анекси към договора с посочени остатъци от кредита, договорени лихви, гратисен период и т.н. Относно неприложимостта на З. и З. САС е посочил, че договорът е сключен на 15.12.2006 г. и към тази дата е действал отменения З. /обнародван в ДВ 53/2006 г./, който не се прилага към процесния договор с оглед размера на кредита /чл.3 ал.2 т.5 З./, предназначението му и дадените обезпечения – чл.3 ал.5 З.. Изложени са още съображения, че в случая не е сключен потребителски кредит, доколкото се твърди, че е бил сключен за закупуване на жилище за ответника Н. и семейството му, а в самия договор е предвидено отпуснатият кредит да послужи за закупуване на 2 самостоятелни апартамента и 3 гаража, т.е. далеч надхвърлящи жилищната нужда на едно семейство. Отделно от това, според САС, в договора се съдържат и данни, че кредитът е обезпечен и чрез ипотекиране на други жилищни имоти на кредитополучателя Н..
Първи и трети въпрос по същество са идентични, но са некоректно поставени не като въпроси, а като питания към ВКС, в този смисъл са необуславящи изхода на спора и не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК. От САС са изложени мотиви по всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, но липсва конкретизация от касаторите за липса на мотиви от САС по конкретни възражения, доводи и доказателства. За липсата на изрично позоваване на чл.272 ГПК от САС следва да се посочи, че от изложените от САС мотиви е ясно, че възприема и се позовава на изложените от СГС фактологични и правни изводи. Вторият въпрос не е обсъждан в този му вид от САС. Следва да се посочи, че допуснатото заключение на ССЕ – основно и допълнително е прието, без да е оспорено от ответниците, сега касатори. Въпросът във връзка със счетоводните записвания е съща некоректно формулиран и в този смисъл необуславящ изхода на спора. Има множество анекси към първоначалния договор изрично посочващи размера на остатъчния кредит, приети нови погасителни планове и т.н., което не дава основание да се приеме порочно записване в счетоводните книги. Самите кредитополучатели са приели размерите, посочени в анексите, които са извършени именно от счетоводните записвания на банката. Четвъртият въпрос е обуславящ изхода на спора, но липсва допълнителен критерий за селекция. Изложените от САС съображения са в съответствие с действащия към сключването на договора З. /обнародван в ДВ 53/2006 г./, в който изрично е посочено /чл.3 ал.5 З./, че не се прилага за ипотечни кредити, какъвто аналогичен текст се съдържа и в Директива 87/102/Е.. Следователно след като кредитите, обезпечени с ипотека изрично са изключени от нормативната уредба, регулираща потребителските кредити изводът е, че те не представляват потребителски кредити, както е приел и САС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по тях на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответниците по касационните жалби не претендират такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1991/28.08.2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделени, 9 състав по т.д. № 1246/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.