4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 314
С., 16.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 11 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1423/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Г. против въззивно решение на В. окръжен съд № 246 от 26.07.2010 год. по гр. дело № 675/2010 год., с което е потвърдено решение № 435 от 10.05.2010 год. по гр. дело № 4344/2009 год. на В. районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката против [фирма] С. за признаване за незаконна на заповед № 45 от 22.10.2009 год., с която на Б. В. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност ”ръководител отдел” в отдел „Бои, домашни потреби и декорация на дома”, магазин „П.”,[населено място] и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 5560 лв. за период от шест месеца.
В касационната си жалба жалбоподателката поставя материалноправния въпрос – спазена ли е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ по отношение на жалбоподателката като поддържа, че с обжалваното решение въпроса е разрешен в противоречие с представена съдебна практика и процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 272 ГПК от въззивния съд. Представени са съдебни решение на Върховния касационен съд по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ – гр. дело № 2777/2003 г. на ВКС; гр. дело № 242/2002 г. на ВКС; гр. дело № 759/98 г. на ВКС; решение № 400/22.05.1998г. на ВКС и гр. дело № 826/2009 год. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 193 КТ и чл. 272 ГПК, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма][населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва изложението в касационната жалба за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че поставените правни въпроси са съобразени със съдебната практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ и по чл. 272 ГПК не обосновават основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Въпросите, с обжалваното решение, не са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд-съдебни решения постановени по реда на чл. 291 ГПК, които имат задължителен характер.
Жалбоподателката е представила съдебно решение от 24.06.2010 год. по гр. дело № 826/2009 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което са разгледани въпроси по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ. Даденото разрешение с посоченото решение сочи, че разпоредбата не съдържа правила за формално инициране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушаване на трудовата дисциплина. Достатъчно е отправената покана – писмена или устна за даване на обяснения да достигне до адресата, да внася яснота относно допуснатите нарушения, с оглед възможността за защита на провиненото лице и събиране на информация от наказващия орган за отношението на служителя към извършеното нарушение. В този смисъл е и решение от 01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, където е посочено, че когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изисква устни или писмени обяснения от работника/служител по тези обстоятелства, без да е необходимо да го уведоми за наличието на „висящо дисциплинарно производство” и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание, като събирането и преценката на доказателствата не са подчинени на правилата на публичност, непосредственост и състезателност.
Приетото с обжалваното решение по приложението на чл. 193, ал. 1 КТ не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. На 09.10.2009 год., както е посочено в заповедта за наложеното дисциплинарно наказание е извършено нарушението, за което е наложено наказанието „уволнение”, за него управителят на магазина е узнал на 13.10.2009 год., на 14.10.2009 год. са били поискани писмени обяснения от служителка – старши сътрудник от отдела ръководен от жалбоподателката и от марчандайзер с месторабота магазина на П. за изясняване на нарушението (същите са били разпитани и като свидетели по делото), поискано е писмено обяснение и от жалбоподателката, дадено на същата дата. Заповедта за уволнението е издадена на 22.10.2009 год., връчена на жалбоподателката на 27.10.2009 год., на която дата и е поискано отново писмено обяснение по същия случай, на което тя е отговорила, че ни си спомня, какво точно е станало, тъй като случая е станал доста отдавна и затова не може да напише нищо друго. На това второ писмено искане се позовава жалбоподателката, като поддържа, че работодателят не е изпълнил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Жалбоподателката игнорира писменото си обяснение дадено на 14.10.2009 год., в което не е отрекла извършеното нарушение (повреждане на редовна стока, в случая маса за гладене), изказала е съжаление, че първоначално е излъгала, но и друг път го е правила със стока на доставчика, (за да достигне установената от работодателя стойност за рекламирането на стока) и връщането и на доставчика. С обжалваното решение е прието, че работодателят е изпълнил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, с което не е разрешил правния въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, а това изключва допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По процесуалнопрвавния въпрос за приложението на чл. 272 ГПК с представеното от жалбоподателката съдебно решение по гр. дело № 826/2009 год. на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК е посочено, че предвидената в посочената разпоредба възможност на въззивния съд при потвърждаване на първоинстанционното решение да препрати и към мотивите на първоинстанционното решение, може да се използва при съвпадане на фактическите и правни изводи, когато решаващата дейност е еднаква по обем при двете инстанции, т. е., когато пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. Такъв е настоящият случай, като следва да се посочи, че въззивният съд е споделил мотивите на първоинстанционния съд, без да е намерил за необходимо отново да повтаря обсъждането на всички доказателства и доводи.
Предвид изложението не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 246 от 26.07.2010 год. по гр. дело № 675/2010 год. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ