Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 17.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4414 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ш. М. и Н. Ш. С. срещу въззивно решение № 38 от 04.04.2014 г. по гр.д. № 40 /2014 г. на Разградския окръжен съд, г.о., с което е обезсилено поради недопустимост на предявения иск решение № 364 от 04.12.2013 г. по гр.д. № 1531 /2012 г. на Разградския районен съд, в частта му, с която е уважен установителен иск на С. Ш. М. и Н. Ш. С. срещу [фирма], че са собственици по наследство на (по) 1 /9 идеална част от два земеделски имота в землището на [населено място], [община], описани в решението и в частта, с която е изменен нотариален акт за собственост в съответната на уважения иск част.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорват касационната жалба.
Страните Нихад Ш. Хабилев и Р. И. А., които не са насрещни по тези искове, в писмен отговор оспорват касационната жалба.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – касационната жалба е недопустима:
По делото са предявени и разгледани обективно и субективно съединени установителни искове (от които процесните са предявени като евентуални) за защита на идеални части от две различни ниви.
У. искове за собственост са оценяеми. Цената на всеки отделен иск се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на недвижимия имот. Доколкото искът е за идеална част от недвижим имот (изразена в дроб), то цената му се определя върху данъчната оценка на тази идеална част от имота, за която се търси защита.
В случая данъчната оценка на всяка от двете ниви е с цена под 5000 лева – данъчната оценка на едната нива (л.36 по делото на Р.) е 2 410.80 лева за целия имот, а данъчната оценка на другата нива (л.38) е 3 851 лева за целия имот. Съответно данъчната оценка на идеалната част от всяка отделна нива, за която всеки един от двамата ищци С. Ш. М. и Н. Ш. С. претендира (по евентуално предявените искове срещу [фирма] (становище от 27.03.2013 г., л.42,стр.2,т.3) е още по-малка.
Тези парични стойности са по-ниски от 5 000 лева. Ищците не са посочили изрично цената на отделните искове и при уточняването им. Ищците са посочили, че са внесли дължимата държавна такса с молбата, с която са представили данъчните оценки на нивите. Внесените държавни такси са по 50 лева (в минималния размер).
В първото по делото съдебно заседание на 16.07.2013 г. (л.109-л.116) въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника и от съда съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.70 ГПК. Така посочената и определена цена на исковете е останала неизменна за цялото производство.
При такава цена на всеки един от отделните искове, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Съгласно приетото с т.8 от ТР|№ 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 4 /2012 г. ОСГТК на ВКС това правило (не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.280,ал.2 ГПК) се прилага и в случаите, когато въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна [фирма] претендира разноски съобразно списък, но не е представила списък, нито доказателства за уговарянето, нито за заплащането на разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат. Подалите отговор страни Нихад Ш. Хабилев и Р. И. А. не са нсрещни страни (по енвентуалните искове по отношение на които е касационната жалба), поради което нямат право на разноски. (Те също не са представили списък, нито доказателства за уговарянето и за заплащането на разноски)
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на С. Ш. М. и Н. Ш. С. срещу въззивно решение № 38 от 04.04.2014 г. по гр.д. № 40 /2014 г. на Разградския окръжен съд, г.о.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.