6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 161 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 5774/16.11.2018г., подадена от М. А. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Р. Д., срещу решение №291/20.09.2018г., постановено от Окръжен съд-Перник по в.гр.д.№233/2018г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1133/12.02.2018г. по гр. д. № 5/2016 г. на Пернишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. А. М. против В. Г. Е. и В. А. Е. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху площ от 20 метра, представляваща северната част от УПИ ..-… в кв…. по плана на [населено място], [община], целият с площ от 758кв.м. и обозначена с жълт цвят в контура между буквите АБВА на скицата по заключението на съдебно-техническата експертиза, находяща се на лист 106 от първоинстанционното дело, приподписана от състава на въззивния съд и представляваща неразделна част от решението, и иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на изградената между УПИ..-… в кв… по плана на [населено място] и УПИ …-… в кв…. по плана на [населено място] телена ограда със забити в земята бетонни колчета, която навлиза с 20 метра в северната част на УПИ …-… и поставяне на съоръжението на регулационните линии между УПИ …-… и УПИ …-…..
В изложението към касационната жалба са изложени съображения за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба. Твърди се, че въззивният съд, като е констатирал нередовност на исковата молба, не е дал достатъчно ясни и конкретни указания на въззивния жалбоподател относно отстраняването на нередовността на исковата молба и по този начин исковата молба е останала неуточнена и в този смисъл нередовна, като предметът на спора не е бил установен. Излагат се съображения, че когато спорът е за реална част от урегулиран поземлен имот, тази реална част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи ясното ? отграничаване в рамките на съществуващия имот, като е необходимо представяне на скица, която да илюстрира местоположението на спорната част, предмет на иска по чл.108 ЗС, и ако спорният имот не е определен по този начин, то исковата молба е нередовна. Според касатора в настоящия случай така и не е установено спорната реална част в северната или в източната част на имота се намира, като дори и да бяха дадени подробни указания, ищецът не би могъл да представи скица, която да индивидуализира спорната реална част от урегулирания поземлен имот, нито да представи скица, тъй като между страните всъщност съществува спор за установяване на граница.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е и недопустимо като постановено при липса на правен интерес. Обосновава този довод с обстоятелството, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че ищецът не е собственик, но съгласно приетата от първоинстанционния съд експертиза именно той владее процесната реална част.
Касаторът поддържа също така, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпросите:
1.Длъжен ли е бил въззивният съд да събира допълнителни доказателства с оглед обстоятелството, че е дал указания за уточняване на исковата молба, като по този начин е приел, че всички съдопроизводствени действия пред първата инстанция са извършени при допусната за разглеждане нередовна искова молба /според касатора въззивният съд има задължение сам да отстрани нарушенията и да извърши пропуснатите процесуални действия, в какъвто смисъл е и решение №205/11.07.2011г. по гр.д.№149/2011г. на Второ ГО на ВКС, и постановявайки решение без да изясни напълно правната и фактическа страна на спора въззивният съд е постановил решение в противоречие със задължителната практика на ВКС, материализирана в т.3 на ТР №1/2013г. и по-специално като не е назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза въпреки че във въззивната жалба е наведено оплакване за процесуални нарушения, както и въпреки наличието на императивни материално-правни норми, уреждащи правото на собственост/;
2.Допустимо ли е въззивният съд да приеме като достатъчно основателен и доказващ правото на собственост представения от ответника констативен нотариален акт за собственост, който е оспорен от ищеца пред първоинстанционния съд.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответниците по касационна жалба В. Г. Е. и В. А. Е., чрез процесуалния си представител адв.К. Б., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
М. А. М. е предавил срещу В. Г. Е. и В. А. Е. иск за предаване по реда на чл.108 ЗС владението върху реална част от собствения му имот, представляващ УПИ…-… в кв…. по плана на [населено място], както и да премахнат изградената в имота ограда и да я поставят на съответното за това място. Поддържа, че е получил собствеността върху имота по дарение от майка си Н. З. С. и баща си А. М. С., обективирано в н.а.№.., том …, дело №…./1991г. С молба от 20.01.2016г. уточнява, че нарушението /поставянето на оградата/ е довело до пълното отнемане на част от недвижимия имот, а с молба от 19.02.2016г. уточнява, че претендира предаване владението на заградената част от имота, която навлиза повече от двадесет метра в северната част на собствения му имот, като твърди, че ответниците са негови съседи, собственици на УПИ …-… в кв…. по плана на [населено място].
В проведеното на 18.05.2017г. пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание процесуалният представител на М. А. М. оспорва представения по делото н.а.№…, том …, дело №…/1982г., с който В. Г. Е. е признат за собственик на 273кв.м. от дере, бивша собственост на кметството в [населено място], като придобити по регулация /придадени по силата на дворищно-регулационния план, утвърден със заповед №234/09.04.1976г./, с твърдението, че тези 273кв.м. всъщност са отнети по регулация от М. А. М., но искане за изменение на обстоятелствената част на предявените искове не е направено, нито е правено уточнение, че претендираната площ се намира извън регулационните граници на УПИ …-…. Поради това първоинстанционният съд се произнася по претенция за реална част /северната/ от собствения на М. А. М. УПИ…-….
По отношение на обстоятелствата, на които М. А. М. основава исковите си претенции, в подадената от него въззивна жалба въвежда твърдение, че площта на имота му УПИ …-… в кв….по плана на [населено място]/ не е 758кв.м., а 1000кв.м., като оспорва твърдението, че ответниците са собственици на придадените към имота им 273кв.м. по регулация. Доколкото обаче тези твърдения не са включени в обстоятелствената част на исковата претенция, с определение №229/23.04.2018г. въззивният съд, констатирайки нередовност на исковата молба, е дал указания единствено за индивидуализиране на поземления имот с реалния му статут и описание по действащия план, респ. по влязла в сила кадастрална карта и описание на спорната реална част по белези, позволяващи ясното ? отграничаване в рамките на имота.
С молба вх.№2706/25.05.2018г. процесуалният представител на М. А. М. е уточнил отново, че дворното място представлява УПИ…-… в кв…. по плана на [населено място], с площ от 758кв.м., като спорната част се намира в северната част на имота му и в южната част на имота на ответниците. В проведеното на 20.06.2018г. от въззивния съд открито съдебно заседание уточнява, че става дума за 20 линейни метра от регулационната граница по протежение на северната част на имота, като спорната част е посочена в жълт цвят на скицата на вещото лице, намираща се на лист 106 от първоинстанционното дело. Именно в рамките на така заявения петитум, при така идентифицираната спорна част и при надлежно въведените в спорния предмет фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК /вероятна недопустимост/. Спор за границите на двата съседни имота не е въвеждан по предвидения в ГПК ред в предмета на делото. Още повече в настоящия случай границите са определени от дворищно-регулационния план /понастоящем ПУП/ и както вече беше отбелязано, в спорния предмет не е било въведено твърдение регулацията да не е била приложена.
Съответно на направените уточнения, в обжалваното решение изрично е посочено, че М. А. М. не е твърдял нито в исковата молба, нито в хода на делото, притежаваният от него имот по договора за дарение от 1991г., сочен като обстоятелство, обосноваващо исканията му, да е с площ от 1000кв.м.
В подобна хипотеза констатираната от въззивния съд нередовност на исковата молба и последващите уточнения, включително с оглед разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК, не обосновават необходимост от събиране на допълнителни доказателства при липса на твърдения във възизвната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила в този смисъл, респ. при липса на доказателствени искания във въззивната жалба. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса длъжен ли е въззивният съд да събира доказателства с оглед обстоятелството, че е дал указания за уточняване на исковата молба, приемайки, че всички съдопроизводствени действия пред първата инстанция са извършени при допусната за разглеждане нередовна искова молба.
В обжалваното решение е прието, че не се установява основанието за изменение на регулационния план на селото от 1962г. с издаването на новия план от 1976г., одобрени при действието съответно на ЗПИНМ/отм./ и З./отм./, които предвиждат пряко отчуждително действие на дворищно-регулационния план за недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по плана. С оглед на това за невъзможен е приет изводът, че предходният план от 1962г. е бил приложен. Прието е, че последното и извършено от ответника В. Е. внасяне на обезщетение в Д. по разписката от 15.05.1981г. води до извод за прилагане на плана от 1976г., респективно за липсата на предпоставките за прекратяване на отчуждителното му действие както с оглед разпоредбите на чл.32 и чл.33 З./отм./, така и на разпоредбите на §6 и §8 ПР на ЗУТ. С оглед на това за неоснователни са приети възраженията на М. М. в обратния смисъл, включително относно залесителния пояс, сочен като водосборно дере.
Прието е, че неоснователността на оплакванията и твърденията на М. М. следва и от установеното по делото, че оградената площ на УПИ …-… възлиза на 767кв.м., а на УПИ….-… на 907кв.м., като изградената помежду им ограда съобразно регулационните предвиждаиня не навлиза в притежавания от М. М. УПИ …-… – от заключението на изслушаните по делото СТЕ е установена площта на двата съседни имота по регулационния план, заградената площ на имотите, като се установява, че между имотите на страните е изградена и понастоящем съществува ограда от мрежа на бетонни колове, която е извън регулационната линия между същите имоти и попада в УПИ …-…. Обсъдени са представените по делото нотариални актове, изслушаните съдебно-технически експертизи, както и показанията на разпитаните свидетели.
Съображенията на въззивния съд за правата на страните следователно се основават не само на представените по делото нотариални актове, включително н.а.№…, том …, дело №…/1982г., но на цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Тези съображения са ограничени от предмета на правния спор, така както е очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, уточнявана неколкократно, който се концентрира в пределите на УПИ …-… при границите и площта на този имот, определени от регулационния план от 1976г. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос допустимо ли е въззивният съд да приеме като достатъчно основателен и доказващ правото на собственост представения от ответника констативен нотариален акт за собственост, който е и оспорен от ищеца пред първоинстанционния съд.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 291 от 20.09.2018г., постановено от Пернишкия окръжен съд, Гражданско отделение, Трети въззивен състав по в. гр. д. №233/2018г.
ОСЪЖДА М. А. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Г. Е. и В. А. Е. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: