О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
София, 19.11.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова ч. гр. дело № 4871 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 56967 от 04.05.2015 г., подадена от М. В. Н., Р. А. Т. и С. В. Т. срещу определение № 6230 от 20.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 20632/2014 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по в.гр.д.№ 20632/2014 г. на СГС, ІІ „д” г.о. е образувано въз основа на подадената от М. В. Н., Р. А. Т., С. В. Т. и А. К. К. въззивна жалба срещу решението, постановено от СРС, 42 състав по гр.д.№ 62134/2010 г. С две разпореждания от 06.01.2015 г. въззивният съд е констатирал, че не са внесени пълните размери на дължимите държавни такси както по въззивната жалба, така и по исковата молба, подадена също от М. В. Н., Р. А. Т., С. В. Т. и А. К. К.. Дадени са указания за довнасяне съответно на 225 лв. по въззивната жалба и на 450 лв. по исковата молба. С молба от 30.01.2015 г. въззивниците са поискали да бъдат преразгледани разпорежданията от 06.01.2015 г., евентуално – да бъдат освободени от заплащането на определените им от СГС държавни такси. Последвало е даването на указания за представянето на декларации за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, след изпълнението на които е постановено обжалваното определение. С него СГС е изложил мотиви за неоснователност на искането да отмени разпорежданията от 06.01.2015 г., освободил е А. К. К. от заплащането на допълнително определените ДТ по исковата молба и въззивната жалба и е оставил без уважение аналогичните искания на останалите въззивници.
Така постановеното определение в обжалваната му част е частично недопустимо, а в останалата обжалвана част е правилно.
На първо място – неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че по подадената от тях и А. К. К. искова молба не се дължат държавни такси извън вече заплатените от тях 150 лв., съответно – не се дължат държавни такси извън вече заплатените от тях 75 лв. по подадена въззивна жалба. Това е така, защото съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) всеки един от тях поотделно дължи да заплати държавна такса в размер на 4% върху цената на всеки един от трите обективно кумулативно съединени искове, но не по-малко от 50 лв. за предявяването на всеки един от трите обективно кумулативно съединени искове. Предвид размера на данъчните оценки на всеки един от трите отделни имоти, за които всеки един от ищците претендира да притежава дял от правото на собственост, в случая всеки от тях дължи по 150 лева държавна такса за сезирането на районния съд, а на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата – и по 75 лева за сезирането на въззивния съд.
С оглед неоснователността на основното им искане по подадената на 30.01.2015 г. молба, за въззивния съд е възникнало задължението да се произнесе по искането за освобождаване от заплащането на държавни такси по чл. 83, ал. 2 ГПК по въззивната жалба, но не и по искането за освобождаване от заплащането на държавни такси по исковата молба. Компетентен да разгледа и да се произнесе по последното искане е първостепенния съд, още повече именно той е органът, в чийто състав се намира длъжностното лице, натоварено с отговорността по чл. 6 от Закона за държавните такси. Ето защо, в частта, в която СГС е оставил без уважение исканията на М. В. Н., Р. А. Т. и С. В. Т. за освобождаването им от заплащането на допълнително определените ДТ по исковата молба, атакуваното определение следва да бъде обезсилено и делото – изпратено на СРС, 42 състав за произнасяне по компетентност.
Определението е правилно в частта, с която въззивният съд е постановил, че оставя без уважение исканията на М. В. Н., Р. А. Т. и С. В. Т. за освобождаване от заплащането на държавни такси в размер на по 56,25 лева по подадената от тях въззивна жалба. Несъответно на данните по делото е оплакването, че не са изложени мотиви защо въззивният съд е преценил като неоснователни исканията на настоящите жалбоподатели по чл. 83, ал. 2 ГПК. Произнасяйки се по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът е извършил преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителите от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото състояние на всеки един от молителите, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът ги е съпоставил с дължимия размер на държавната такса. Ирелевантни в тази насока са обстоятелства извън кръга на посочените.
Както въззивният съд, и настоящият състав на касационния съд намира, че с оглед удостовереното с представените документи и декларациите по чл. 83, ал. 2 ГПК семейно и имуществено положение на всеки един от жалбоподателите поотделно – от една страна, а от друга – размера на дължимата от всеки от тях разлика до пълния размер на държавната такса по въззивната жалба (56,25 лв.), не са налице основания който и да е от тях да бъде освободен от заплащането на държавната такса по подадената въззивна жалба. Обстоятелството, че А. К. К. е бил освободен от заплащането на държавна такса е ирелевантно при преценката за основателност на исканията на жалбоподателите.
Удостоверено е, че М. В. Н. получава пенсия в размер на 404,66 лв., а доходите на семейството му са общо в размер на 1 400 лв. при отсъствие на непълнолетни деца, които да издържат. Същият притежава недвижим имот (къща с двор в [населено място]) и МПС при условията на СИО и липсват данни за извънредни разходи за лечение на заболяването му „дископатия”, поради което не може да се направи извод, че не разполага с достатъчно средства да заплати сумата 56,25 лв.
Жалбоподателката Р. А. Т. е декларирала, че получава трудово възнаграждение, като доходите на семейството й са общо в размер на 1 000 лв. при отсъствие на непълнолетни деца, които да издържат. Тя не притежава недвижими имоти и МПС, но липсват данни за заболявания (декларирала е „добро” здравословно състояние), поради което и по отношение на нея не може да се направи извод, че не разполага с достатъчно средства да заплати сумата 56,25 лв.
Жалбоподателката С. В. Т. е декларирала, че се издържа от пенсия в размер на 566 лв. при отсъствие на непълнолетни деца, които да издържа. Не притежава недвижими имоти и МПС, а представените доказателства относно здравословното й състояние касаят претърпени в миналото хирургични интервенции и отпускани от НЗОК медикаменти, без да са налице данни за належащи понастоящем извънредни разходи за лечение на заболяванията й, поради което и по отношение на нея не може да се направи извод, че не разполага с достатъчно средства да заплати сумата 56,25 лв.
По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 6230 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№ 20632/2014 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав в частта, с която въззивният съд е постановил, че оставя без уважение исканията на М. В. Н., Р. А. Т. и С. В. Т. за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от тях искова молба, разгледана по гр.д.№ 62134/2010 г. по описа на СРС, 42 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд, 42 състав за произнасяне по исканията на М. В. Н., Р. А. Т. и С. В. Т. за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на по 112,50 лева от всеки един от тях по подадената от тях искова молба, разгледана по гр.д.№ 62134/2010 г. по описа на СРС, 42 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6230 от 20.03.2015 г. по в.гр.д.№ 20632/2014 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав в частта, с която въззивният съд е постановил, че оставя без уважение исканията на М. В. Н., Р. А. Т. и С. В. Т. за освобождаване от заплащането на държавна такса по подадената от тях въззивна жалба, образувана във в.гр.д.№ 20632/2014 г. на СГС, ІІ „д” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: