О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№314
гр.София, 19.04.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №4254 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. В., чрез процесуален представител адв.А., срещу въззивно решение от 13.07.2018г., постановено по в.гр.д.№378/2018г. на Окръжен съд – Хасково, с което е обезсилено решение от 20.03.2018г. по гр.д.№ 2714/2017г. на Районен съд – Хасково и е прекратено производството по делото, образувано по предявените от С. Д. В. срещу „Еко Традекс Груп“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Еко Традекс Груп“ АД оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от С. Д. В. срещу „Еко Традекс Груп“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и е прекратено производството по делото, образувано по предявените от С. Д. В. срещу „Еко Традекс Груп“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Въззивният съд е приел, че в случая работодателят се е възползвал от законовата възможност по чл. 344 ал.2 КТ, според която работодателят може по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Приел е, че с оглед на издадената от работодателя отменителна заповед № 76/11.09.2017г., прекратяване на трудовото правоотношение между страните всъщност няма и сключеният трудов договор продължава да съществува, поради което е прието, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, което го прави недопустим
Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на ищеца, че не е бил уведомен за отменителната заповед на работодателя. Изложени са съображенията на въззивния съд, че това е без правно значение, тъй като издадената заповед не уврежда интереса му на работник , а отделно от това – че по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства, даващи основание да се приеме противното: че е бил своевременно уведомен за отменената уволнителна заповед и дори нещо повече – бил е поканен да се яви при работодателя, за да му се предложи друга длъжност, с оглед недоброто му здравословно състояние и намалена работоспособност. По тези съображения въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от воденето на исковете по чл. 344 КТ и първоинстанционното решение, с което те са разгледани, като процесуално недопустимо следва да се обезсили, а образуваното въз основа на тях дело – да се прекрати.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи следните въпроси, по които счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение: 1“задължен ли е въззивният съд да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства, поотделно и заедно, да обсъди всички аргументи и възражения на страните, за да достигне до пълно и правилно формиране на становището си за решението по спора“; 2“допустимо ли е въззивният съд да се произнесе, че е налице правен интерес от водене на производство по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, когато заповедта за отмяна на уволнение не е достигнала до знанието на уволненото лице“; 3“допустими ли са обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, когато заповедта за отмяна на уволнението по чл.344, ал.2 КТ не е била доведена до знанието на уволненото лице“; 4“при решаване на спора без правно значение ли е липсата на връчване на отменителната заповед на уволненото лице, тъй като не уврежда интересите му“.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. По така поставените втори и трети въпроси не е налице общото основание за достъп до касационно обжалване. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото предпоставят в себе си въззивният съд да е приел, че заповедта на работодателя по чл.344, ал.2 КТ не е достигнала до знанието на уволнения работник, т.е. въпросът предпоставя да е установена различна от приетата за установена фактическа обстановка по делото. Първият от поставените въпроси е от значение за правилността на въззивното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не посочва да са останали необсъдени от съда доказателства, доводи и възражения на страните, а изразява несъгласие с изводите на съда, включително с оглед извършената преценка на свидетелските показания, но както се посочи, правилността на въззивното решение не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Ето защо поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание. В практиката на ВКС – напр. определение № 149-2004-ІІІ ГО ВКС по ч.гр.д. № 30/2004 г., е изяснено, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ биха били допустими само, ако по-раншната отмяна на заповедта за уволнение от работодателя не е достигнала до знанието на работника до подаване на исковата молба в съда. Разрешаването на четвъртия от поставените от касатора правни въпроси обаче не е от значение за изхода на конкретното дело, по което въззивният съд е приел за установено, че отменителната заповед е доведена до знанието на уволнения работник преди подаването на исковата молба в съда.
Настоящият съдебен състав намира, че за пълнота следва да бъде посочено, че в практиката на ВКС – напр. решение №280 от 12.10.2015г. по гр.д.№1898/2015г. на ВКС, ІVг.о., е изяснено, че: В чл. 344, ал. 2 КТ е уредена възможността работодателят да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба се намира в раздел ІV КТ „Защита срещу незаконно уволнение” и следва да се разбира само в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта, работникът или служителят губи правния интерес да оспорва с иск законността на уволнението. Когато има правен интерес да оспорва законността на уволнението, работникът или служителят избира дали да претендира възстановяване на предишната работа с конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, или да не предяви такъв иск, защото желае трудовото правоотношение да остане прекратено, макар и с незаконна заповед. Отмяната на заповедта за уволнение от съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отмяната на същата от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ пораждат едни и същи правни последици – уволнението е признато за незаконно, но за да бъде възстановено трудовото правоотношение, в първия случай работникът или служителят трябва да бъде възстановен на предишната работа с решение на съда, а във втория случай с изричен акт на работодателя. Трудовото правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за уволнение. То се възстановява, ако работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му /чл. 345, ал. 1 КТ/. Работникът или служителят не може да бъде лишен от правото да избере дали да възстанови трудовото правоотношение, след като му е връчена заповед за уволнение. Оттеглената заповед за уволнение той не може да оспори с иск, но може да се позове на прекратяването на трудовото правоотношение като не се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Само ако работникът или служителят се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение се възстановява и едва след това работодателят може да прекрати така възстановеното трудово правоотношение на друго основание.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.07.2018г., постановено по в.гр.д.№378/2018г. на Окръжен съд – Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: