О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 19.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.04.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №273/2019 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№414/13.11.2018г.,подадена от В. И. П.,чрез пълномощника й адвокат И. Т. И.,против решение №4578/10.10.2018г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№513/2018г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №36/03.01.2018г.,постановено по гр.д.№872/2016г. по описа на Районен съд Разлог,в обжалваната му част,с която е уважен предявеният от С. И. Д.,И. Д. Д. и ЕТ”Борислав Петров” срещу В. И. П.,иск с правно основание член 109 ЗС-за осъждане на В. И. П. да премахне изградената в западната част на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на [населено място],одобрени със Заповед № РД-18.81/10.12.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,с адрес на имота [населено място], [улица],ет.1,разположена в поземлен имот с идентификатор *******,на сградата врата,която не е предвидена в архитектурните и конструктивни проекти на сградата и да възстанови положението преди отварянето на вратата,като бъде възстановен прозореца,съгласно утвърдените на 30.07.2004г. от Главния архитект на Община-Банско архитектурни и конструктивни проекти и издаденото въз основа на тях строително разрешение №175/03.08.2004г на сградата.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба С. И. Д.,И. Д. Д. и ЕТ”Борислав Петров”,чрез пълномощника им адвокат Е. П. Я.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на направените разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,като се е позовал на приетото със задължителна съдебна на ВКС-Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК,е посочил,че с оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства,следва да се извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават пречки за упражняване правото му на собственост и дали тези пречки са по- големи от обикновеното.Съдът е приел за установено с доказателствата по делото,че ответницата П. притежава само самостоятелен обект в сградата,който има входна врата,находяща се в стълбищната клетка на коридора на сградата,чрез която се осъществява достъпа до собственият й обект обекта,а към настоящия момент е променена фасадата на имота,собственост на ответницата В. И. П.,като съгласно данните по заключението на вещото лице на мястото на предвидения по архитектурен проект на западната фасада голям неотваряем прозорец, е изградена врата,Съдът е стигнал до извода,че тези промени в самостоятелния обект,собственост на ответницата, са направени незаконно и осигуряват нерегламентиран достъп до поземления имот,собственост на ищците,и същевременно нарушават фасадата и конструктивната цялост на сградата,в резултат на което се нарушава правото на собственост на ищците върху техния имот.Съдът е посочил,че според установеното с показанията на разпитаните свидетели,ответницата П.,нейното семейство и гостите й в апартамента ползват собствения на ищците поземлен имот,чрез достъпа,осигурен от незаконно отворената врата в западната фасадна стена на сградата.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че са налице действия от страна на ответника в собствения на ищците имот,без да има право на това,които създават пречки на ищците за упражняване правото им на собственост върху имота,като тези пречки са по-големи от обикновените.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжлаване на въззивното решение по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В първата част от изложението си ,касаторът посочва/цитирам/:
„Материалноправен въпрос от значение за точното прилагане за закона,както и за развитие на правото/чл.280,ал.1,т.3 ГПК/:
1.Необходимо ли е по негаторен иск,установяване на действието,респективно бездействието на ответника и съществуването му в рамките на висящия процес,както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия.
Решение №5 от 12.06.2017г. на ВКС по гр.д.№2844/2016г.,ІІго,ГК
2.За уважаване иск с правна квалификация чл.109 ЗС необходимо ли е ищецът да докаже,че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право?”,като се посочва приетото с Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Преди всичко,хипотезата на която касатора се позовава-член 280,ал.1,т.3 ГПК предвижда,че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменение в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/
С оглед на формулираните от касатора въпроси,и съдържанието на изложението в тази част,липсват аргументи в посока на наличие на сочената от касатора хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Напротив,самият касатор се позовава на приетото с тази съдебна практика на ВКС,като доводите му в тази връзка са свързани с липсата на преценка за наличието на тези предпоставки за основателността на иска по член 109 ЗС,които обаче по своята същност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
Във втората част от изложението си, касаторът формулира процесуалноправен въпрос,който според него е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-член 280,ал.1,т.1 ГПК/цитирам/:
„1.Задължително ли е необходимо другарство,когато с иск по чл.109 ЗС се уреждат и права по ЗУЕС,т.е. хипотезата когато е налице съвместна процесуална легитимация и предявяването на иска срещу всички ответници е условие на неговата допустимост-хипотеза е разгледана в Решение №184 от 01.07.2014г. на ВКС по гр.д.№7419/2013г.,Іго,ГК,”,която съдебна практика визира хипотези за осигуряване достъп до общи части на сграда,в режим на етажна собственост.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,така формулираният правен въпрос е неотносим към същите,тъй като не е налице разгледаната в тази съдебна практика на ВКС хипотеза.
Същото се отнася и до посочения като втори процесуалноправен въпрос,отнасящ се до засегнато право на собственост в обект,намиращ се в режим на етажна собственост,както и търсена защита срещу съсобственик,каквито хипотези не са предмет на настоящия правен спор,по който е постановено обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба следва да се присъдят поисканите и направени в настоящата касационна инстанция разноски по делото,представляващи адвокатско възнаграждение,съответно за ответницата С. И. Д. в размер на 650 лева,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №[ЕГН]/17.01.2019г.,на ответника И. Д. Д. сумата от 650 лева,съгласно договор №[ЕГН]/07.01.2019г. и на ответника ЕТ”Борислав Петров” сумата от 650 лева,съгласно приложения договор №[ЕГН]/07.01.2019г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4578/10.10.2018г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№513/2018г. по описа на съда.
ОСЪЖДА В. И. П. да заплати С. И. Д. ,И. Д. Д. и ЕТ”Б. П.”,гр.София,на всеки един от тях сума от по 650 лева/шестстотин и петдесет лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: