3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 314
София, 02. 07. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 4021/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Н. Г. М. – особен представител на Е. В. П. от [населено място], срещу разпореждане № 9182 от 08.03.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на Софийския градски съд, с което е върната въззивната жалба срещу решение № 93 от 16.05.2012 г. по гр. д. № 39868/2010 г. на Софийския районен съд. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
За да върне въззивната жалба съобразно правомощията си по чл. 267 вр. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивният съд приел, че с разпореждането на съда от 13.10.2011 г. за изпращане на адв. Н. М. на преписи от исковата молба, фактическият състав на чл. 47, ал. 6 ГПК е завършен, ако и в етапа на разглеждане на първоинстанционното производство да не е постановяван нарочен акт за назначаването му, и същият се явява особен представител на ответника Е. В. П. при условията на посочената разпоредба. Затова и определението от 07.06.2012 г., постановено след обявяване на първоинстанционното решение, е без правни последици. На 28.05.2012 г. на страната надлежно е връчен препис от решението при спазени изисквания на чл. 51, ал. 1 ГПК, доколкото съобщението до адв. М. е получено от адв. И. Л., която работи в същата кантора. Това е началната дата на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, който е изтекъл на 11.06.2012 г. и подадената на 17.07.2012 г. въззивна жалба е просрочена.
Обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна.
С разпореждане от 25.07.2011 г. по гр. д. № 39868/2010 г., след като констатирал, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, редовността на връчване на съобщението до ответника, първоинстанционният съд постановил предоставяне на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 ЗПП и чл. 47, ал. 6 ГПК на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото.
Актът за предоставяне на правна помощ е издаден в предписаната от закона писмена форма и има изискуемото съдържание – чл. 25, ал. 3 ЗПП.
На основание посочения акт и след внасяне от ищеца на определените разноски, с писмо изх. № 18638/2011 от 21.09.2011 г. председателят на Адвокатската колегия [населено място] предложил на първоинстанционния съд да назначи за особен представител определения от колегията адвокат Н. Г. М..
С разпореждане от 13.10.2011 г. районният съдия постановил препис от исковата молба да се връчи на адвокат М. с указание, че в месечен срок може да даде отговор. Съобщението, ведно с преписи от исковата молба и приложенията, са връчени на 21.10.2011 г. лично на адвокат М., който изготвил отговор на основание чл. 131, ал. 1 и 2 ГПК, получен в съда на 27.10.2011 г.
На адв. М. е съобщено и за заседанието от 21.02.2012 г., както и за постановеното по делото първоинстанционно решение.
С оглед на тази данни правилно въззивният съд е приел, че разпореждането от 13.10.2011 г. е достатъчно за възникване на представителна власт при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. Това е така, защото, въпреки липсата на изричен диспозитив, че адвокат М. е назначен за особен представител на ответника, съдържанието на съдебния акт удовлетворява изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗПП – налице е разпореждане да се връчи препис от исковата молба на адвоката, предложен от компетентния орган за особен представител, както и указание по чл. 131 ГПК, като съобщението е редовно връчено на назначения представител на страната. Законът предписва формата и съдържанието на акта за предоставяне на правна помощ, но не и съдържанието на акта за назначаване от органа, който ръководи процесуалните действия /в случая – съда/, на определения от адвокатския колектив особен представител. По тази причина не може да се приеме, че се касае до липса на надлежен акт по чл. 26, ал. 2 ЗПП, което да сочи на неприключила процедура по учредяване на процесуално представителство на страната и съставляващо пречка за теченето на срокове, включително и на срок за обжалване на първоинстанционното решение, до постановяване на разпореждането от 07.06.2012 г., връчено на адв. М. на 12.06.2012 г. Съответно на това не е било необходимо и повторно уведомяване на особения представител на ответника за първоинстанционното решение, така че това от 13.07.2012 г. не е породило правни последици – не може да се счете, че от тогава е започнал да тече срокът за обжалване по чл. 259, ал 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 9182 от 08.03.2013 г. по гр. д. № 2739/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: