1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 21 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов т. дело № 60252/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С Н.Ц. „П. К. Д. „Ц. С.”, [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. В., срещу решение №143 от 09.05.2016 г. по гр. дело №181/2016 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 648 от 04.12.2015 г. по т.д. №849/2011г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част – с която касаторът е осъден да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], сумата 160 701.71лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 38 904.54 лв., считано от падежа на всяко отделно задължение до 09.11.2011 г., заедно със законна лихва върху главницата от 160 701.71лв., считано от предявяване на исковата молба – 10.11.2011г. до окончателното плащане. Въззивният съд е приел, че въпросът за подведомствеността на спора е разрешен с влязъл в сила съдебен акт – определение №958/18.06.2012 г. по в.ч.т.д. №598/2012г. по описа на П.. Според това определение арбитражната клауза в договора от 15.01.2009 г. е невалидна, защото така както е постигнато съгласие споровете да се решават от „арбитражния съд [населено място]” без да е посочен конкретно кой от съществуващите два такива – Арбитражен съд към Стопанска асоциация – П. и Арбитражен съд при Национална транспортна камара – П., не дава възможност да се определи за кой от тях се отнася, нито може да се направи извод за уговорка за инцидентен /ad hoc/ арбитраж. Ищецът е основал вземането си на 33 броя фактури с издател/доставчик [фирма] и получател – С. С Н.Ц. „П. К. Д. „Ц. С.” „П.К.Д.Ц.С.” за стока „бетон В25“. Страните не оспорват сключването на договор за продажба на бетон от 15.01.2009 г., въз основа на който са извършени доставки. Договорът от 15.01.2009 г. е сключен между страните по делото, които са наречени съответно „доставчик“ и „купувач“. Той е наименован „Договор за продажба на бетон“. Предметът на договора, очертан в чл.1 от същия е: „Доставчикът се задължава да достави бетон, а купувачът се задължава да го приеме и да направи необходимото плащане.“. Така очертаният предмет на договора му придава правната характеристика на договор за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ. Вярно е, че според клаузата на чл.2 има и елементи на договор за изработка, поради което в исковата молба ищецът е описал съществувалите между страните правоотношения като „изработка, доставка и продажба“. Това обаче не означава, че ищецът основава претенцията си на различни и неконкретизирани договорни отношения, както се твърди във въззивната жалба. Касае се за договор със смесен фактически състав, като от обстоятелствената част на исковата молба е явно, че ищецът основава иска си на неизпълнение задълженията на насрещната по договора страна за заплащане на уговорената продажна цена, сочейки, че „за извършените сделки-продажби“, дружеството – ищец е издало описаните в исковата молба фактури. Твърденията на ищеца са за неизпълнение на задължението за плащане на цена по договор за продажба. От приетата по делото икономическа експертиза може да се направи обоснован извод за дължимост на продажната цена на стоките – бетон В25 по издадените фактури. Съдебноикономическата експертиза е изготвена вследствие проверка на приложените по делото документи, счетоводните регистри на двете дружества, както и проверка в масивите на НАП. Фактурите са еквивалентно осчетоводени при двете дружества, намерили са отражение в дневниците за продажби при ищеца и в дневниците за покупки при ответника, включени са в отчетните регистри – справки – декларации по ЗДДС на ответното дружество, подавани пред НАП. Издаването на процесните фактури от ищеца, записванията в търговските книги, съвпадащи като отразяване на търговски сделки в счетоводствата на двете дружества, включването им в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника, при валидно договорно правоотношение, установяват не само предаване на стоката от страна на продавача, но и приемането й от страна на купувача, а оттам – и възникване на задължението за заплащане на продажната цена. Освен това, констатациите, съдържащи се в съдебноикономическата експертиза за записванията в търговските книги на двете дружества, относно съответствието им с данните, предоставени в НАП, сочат на редовно водено счетоводство, което удостоверява наличието на търговски сделки по смисъла на чл.55, ал.1 ТЗ. Преценено съобразно правилата на чл.182 ГПК, то установява и наличието на съществуващи вземания. Фактурата, като първичен счетоводен документ по смисъла Закона за счетоводството, обективира наличието на стопанска операция. С оглед правната характеристика на фактурата като частен свидетелстващ документ, същата следва да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на стойността й в справките – декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за установяване на задължението за купувача да заплати цената на посочените във фактурата стоки. Всичко това доказва съществуването на вземането. При установено възникване на задълженията на купувача за заплащане на продажната цена възражението за некачествено изпълнение – несъответствие на доставената стока със стандартите по БДС, са несвоевременно въведени и са ирелевантни за крайния изход от спора и наличието на възникналото за жалбоподателя задължение за плащане на продажната цена.
Ответникът по касационната жалба [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е постановеното въззивното решение с оглед разпоредбата на чл.19 ГПК и наличието на арбитражна клауза по смисъла на чл.7 ЗМТА; при договор, съдържащ елементи на изработка и на продажба, следва ли да се установява, че продаденото отговаря на изработеното или е достатъчно да се докаже, че е продадено; издавеното на фактура без подписването и от получателя установява ли предаването по фактурата и качеството на същото при изпълнението на задълженията по договора за изработка и необходимо ли е изпълнителят по договор за изработка да установява, че е изпълнил точно задълженията си. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са решавани противоречиво от съдилищата. По първия въпрос са представени определение №227 от 17.02.2011 г. по гр. дело №298/2011 г. на Софийския апелативен съд и определение №391 от 22.05.2012 г. по ч.т. дело №235/2012 г. на ВКС, II т.о., а по останалите ТР№1 от 17.07.2001 г. по гр. дело №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и пет решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №143 от 09.05.2016 год. по гр. дело №181/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. Първият повдигнат въпрос е решен съобразно задължителната съдебна практика, според която когато арбитражното споразумение предвижда арбитраж, без обаче да възлага изрично спора на конкретно определена или определяема арбитражна институция, то е винаги за арбитраж ad hoc, стига обаче в споразумението да не липсват белези по които арбитражният орган може да се индивидуализира. Защото ако това не е възможно, самата арбитражна клауза ще бъде недействителна /нищожна/, а не се превръща в арбитражно споразумение за арбитраж ad hoc, щом като воля за такъв арбитраж не е била обективирана. В този смисъл е определение №281 от 07.05.2012 г. по ч.т. дело №215/2012 г. на ВКС, I т.о., а представените от касатора две определения не представляват задължителна практика. Останалите въпроси са неотносими, защото въззивният съд не е приел, че при договор, съдържащ елементи на изработка и продажба изпълнителят не трябва да установява, че е изпълнил точно задълженията си и издаването на фактура без подписването и от получателя установява предаването на стоката по фактурата и качеството на изпълнението на задълженията по договора за изработка. Според въззивния съд съществените условия на процесния договор, както е сключен от страните, са за продажба – относно вещ и цена, а не за изработка – относно работа и възнаграждение. Изводът за неизпълнение на задължението за плащане на дължимата продажна цена е направен след подробен анализ на всички доказателства по делото, а не само въз основа на фактурите. Освен това е съобразена задължителната съдебна практика, според която в Търговския закон няма уредени изрично особени правила по отношение на търговския договор за изработка, но специфика показва не само търговската продажба в сравнение с продажбата по ЗЗД, но също и търговската изработка в сравнение с изработката по ЗЗД. Предвид близостта на двата договора, правилата за търговската продажба могат да намерят приложение не само към договорите, които съдържат елементи на продажба и изработка, но и за договорите за изработка, които не съдържат никакви елементи на продажба. Спецификите на договора за търговска продажба се обуславят от воденето на предприятието на продавача по търговски начин, но и изпълнителят води предприятието си по търговски начин и това се отразява по еднакъв начин на договора за изработка. Затова всички правила на Раздел І /от чл.318 до чл.328 ТЗ, включително и за задължението на купувача да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача/ са приложими съответно и за договора за изработка – решение №36 от 30.03.2011 г. по гр. дело №384/2009 г. на ВКС, III г.о.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №143 от 09.05.2016 г. по гр. дело №181/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.