3
гр. д. № 1379/2010 г. на ВКС, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 314
София, 21.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 19 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 60/2012 година.
Производството е по чл. 248 ГПК.
ТПК „Щ” е подала молба с искане за допълване на определение № 73 от 17.02.2012 г. по ч. гр. д. № 60/2912 г. на ВКС, І г. о. с присъждане на направените разноски по делото за това производство в размер на 500 лв.
Ответниците по молбата не са взели становище по искането.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. Молителят е направил искане за присъждане на разноските в подадения отговор на частна касационна жалба, въз основа на която е образувано производството по делото.
С определение № 73 от 17.02.2012 г., постановено на основание чл. 286, ал. 2 ГПК, е оставена без уважение частната жалба подадена от С. Т. и потвърдено определение от 23.12.2011 г. по ч. гр. д. № 519/2011 г. на ВКС, ІІ г. о., но съдът не се е произнесъл по искането за разноските. Искането за допълване на определението с присъждане на направените разноски е основателно. За това производство молителят е направил разноски по договор за правна помощ и защита в размер на 500 лв. Съобразно изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК частният жалбаподател С. Т. ще бъде осъден да заплати на молителя направените разноски в размер на 500 лв.
При служебна проверка на делото съдът констатира, че производството е образувано и по подадена от И. В. Ф. частна касационна жалба срещу определение от 23.12.2011 г. по ч. гр. д. № 519/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. По тази частна жалба няма произнасяне в постановеното определение № 73 от 17.02.2012 г., поради което съдът следва да се произнесе и по нея.
С обжалваното от Ф. определение е намерена за недопустима подадена частна касационна жалба срещу определение от 10.06.2011 г. по ч. гр. д. І 4313/2011 г. на СГС, с което са оставени без уважение частни жалби подадени от Т. и Ф. срещу определение от 14.02.2011 г. по гр. д. № 53151/2010 г. на СРС, с което е оставено без уважение искането на Ф. за спиране на основание чл. 524 ГПК на изп. д. № 11466/2005 г. по описа на ДСИ при СРС, 2-по, отд. 6-ти уч. Съображенията за това са, че обжалваното определение не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като то не прегражда нито слага край на образувано съдебно производство.
Изброяването в нормата на определенията, подлежащи на касационен контрол, е изчерпателно. От съдържанието й следва, че законът допуска обжалването пред ВКС само на тези определения на въззивната инстанция, с които се потвърждава определение на първоинстанционния съд, преграждащо развитието на производството. Това е способ за гарантиране триинстанционното производство по процесуалното право за защита чрез иск.
Изводът е направен при точно прилагане на закона.
Неоснователен е доводът, че определението попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Хипотезата има предвид актове на съда, някои от които са свързани с исковото производство, други които го приключват или имат собствен предмет и самостоятелни правни последици. В тази хипотеза попадат разпореждане за издаване на изпълнителен лист, за допускане изпълнението на съдебно решение или друг акт, издаден в друга държава членка ЕС.
Определението, постановено по искане за спиране на въвод, направено от трето лице, заварено в имота, има обезпечителен характер, целящ да осигури възможност на третото лице да установи по исков ред, че е носител на противопоставими на взискателя права по отношение на същия имот. То не попада в предметния обхват на нормата.
При проверка на определението не се установи да е налице основание за отмяната му, поради което като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на частната касационна жалба подадена от Ф. и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените от него разноски, които възлизат на сумата от 500 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 278 и чл. 248, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 615 от 23.12.2011 г. по ч. гр. д. № 519/2011 г. на ВКС ІІ г. о.
ОСЪЖДА С. Д. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица][жилищен адрес] и И. В. Ф. , ЕГН [ЕГН], представлявана от адв. Я. Г., от САК, [населено място], ул. „Ц. А. № 5, ет. 2, кант. 11 да заплатят на ТПК „Щ.”, [населено място] сумата 500 (петстотин) лева разноски за това производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.