6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
С., 22.04. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2408/ 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. Д. – от [населено място] срещу Решение № 356 от 23.02.2015 г. по гр.д. №3818/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната от ищеца част Решение от 02.07.2014 г. по гр.д.№1232/2013 г. на СГС, с която е отхвърлен искът срещу ЗК [фирма] – [населено място] с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 20 000 лв. до 40 000 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Молба по допускане за разглеждане на касационна жалба жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В р.І сочи допуснатите процесуални нарушения – противоречиво и неправилно ценени доказателства и противоречиви и непълни мотиви, като съдът е игнорирал най-важните критерии, които следва да се отчетат, и поставя въпросите: неспазването на изискването за мотивираност на решението – липса на мотиви и необсъждане или невярно обсъждане на всички обстоятелства, представлява ли съществено нарушение, който въпрос счита, че е решен в противоречие със съдебната практика, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – Р.№42/ 05.03.2014 г. по гр.д.№5488/2013 г. на ВКС, ІV г.о., Р.№11/21.04.1994 г. по адм.д. №4900/1993 г. на ІІІ отд.,Р.№87/04.09.1958 г. по гр.д.№55/1958 г. на ОСГК. В р.ІІ жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приложил материалния закон и се е произнесъл по въпроса за приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД – основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: Как следва да се прилага принципа на справедливост и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на обезщетението;Кои са релевантните критерии за правилното му прилагане и игнорирането на съществените представлява ли неправилно приложение на принципа за справедливост;Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно §27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната -въпроси, за които поддържа, че са решени в отклонение с ППлВС №4/23.12.1968 г. и Р.№1/26.03. 2012 г. по т.д.№299/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№83/06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС,ІІ т.о.,Р.№23/25.03.2014 г. по т.д.№1154/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№157/28.10.2014 г. по т.д.№3040/2014 г. на ВКС,ІІ т.о., Р. №94/ 24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на ВКС, І т.о.
Жалбоподателят излага оплакване за неправилност на решението относно размера на обезщетението, определен при несъобразяване на задължителните критерии и конкретно обективно съществуващи факти, на съдебната практика и на лимита на отговорност на застрахователя, с което съдът е вложил различно от съдържащото се в константната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост – присъденото обезщетение се явява неизмеримо малко с оглед търпените морални вреди. Сочи, че съдът се е задоволил формално да посочи уврежданията на ищеца, без да отчита конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението относно последиците и отражението им като цяло на живота на пострадалия; така посочените от съда критерии не са нито единствените, нито най-съществените, което е в противоречие с ППлВС 4/1968 г. и със задължителната съдебна практика на ВКС:Р.№93/23.06.2011 г. по т.д.№566/2010 г. на ІІ т.о. и Р.№ 111/01.07. 2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ІІ т.о. По съображения, че липсва анализиране на задължителните относими критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, жалбоподателят счита, че е решен в противоречие със задължителната съдебна практика – ППлВС 4/1968 г. въпросът: Липсата на анализ и неправилно съпоставяне на задължителните критерии по чл. 52 ЗЗД с действително претърпените вреди и всички факти от значение, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост; Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди и преживените болки, както и цялостната промяна в живота на пострадалия – липсата на конкретни ясни мотиви по приложението на чл. 52 ЗЗД, е в противоречие с ППлВС 4/1968 г.; неясни са причините за определяне на обезщетения в значително по-ниски размери от обичайните – Р.№93/23.06.2011 г. по т.д.№566/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№111/01.07.2011 г. по т.д.№676/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.,Р. №177/27. 10.2009 г. по т.д.№14/2009 г. на ІІ т.о., както и с цитираните решения на различни по степен съдилища за обсъждане на конкретните критерии по чл. 52 ЗЗД, както и с цитираните решения за определени значително по-високи обезщетения – касационни основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК .
Жалбоподателят иска да се отговори на въпросите: Допуснато ли е нарушение на материалния закон, когато съдът не е приложил относимите към принципа за справедливост критерии и не е съобразил установените лимити на застрахователно покритие и конкретните обективно съществуващи факти от значение за размера на обезщетението; когато съдът не отчита начина на настъпване на увреждането и останалите обстоятелства от значение за определяне на обезщетението; когато съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя или икономическите условия и може ли съдът формално да посочи икономическата обстановка в страната, без да сочи в какво тя се изразява – противоречие с Р.№83/2009 г. на ВКС,ІІ т.о.,Р.№66/03.07.2012 г. на ВКС,Р.№157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№94/24.10.2012 г. по т.д.№916/2011 г. на ВКС, І т.о. – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е съобразил установения лимит на отговорност, като един от критериите за определяне размера на обезщетението, не е съобразил, че е налице съществено изменение на правната рамка по отношение на застраховка „ГО” предвид промяна в обществено – икономическите и социални условия спрямо тези, при които е прието ППлВС №4/1968 г., и иска да се допусне касационно обжалване по въпросите: Следва ли съдът освен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, да съобрази лимитите на застрахователните покрития, съобразно чл. 266 КЗ предвид динамиката на посочената норма съобразно §27 от ПЗР на КЗ; Включват ли се в критериите за справедливост промените на законодателството и на обществено – икономическите и социални условия в страната; Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност към датата на настъпване на събитието и съдебната практика относно съобразяване размера на обезщетенията с ежегодно нарастващите нива на застрахователно обезщетение; Неотчитането на динамичните промени в икономическата обстановка съставлява ли пропуск при отчитане на критериите, който се отразява на принципа на справедливост – по които въпроси поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като се позовава и на задължителна съдебна практика: Р.№ 83/06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г. на ВКС,ІІ т.о.,Р.№66/03.07.2012 г. по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№28/09.04.2014 г. по т.д.№1948/2013 г. на ВКС,ІІ т.о.,Р.№ 104/25.08.2014 г. по т.д.№ 2998/2013 г. на ВКС,І т.о.,Опр.№213/14.04.2014 г. по т.д.№3813/2013 г. на ВКС,ІІ т.о. Прави оплакване за нарушение на въззивния съд относно несъобразяване на съдебната практика за лимита на застрахователните обезщетения, отново сочи Р.№ 83/06.07.2009 г. по т.д. №795/2008 г. на ВКС,ІІ т.о.,Р.№66/03.07. 2012 г. по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС,ІІ т.о,Р.№28/09.04.2014 г. по т.д.№ 1948/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№ 104/25.08.2014 г. по т.д.№ 2998/2013 г. на ВКС, І т.о.,Р.№1/2012 г. по т.д. №299/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,Р.№104/ 25.08. 2014 г. по т.д.№ 2998/2013 г. на ВКС, І т.о. и иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в обжалваната от ищеца част решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната от ищеца част първоинстанционното решение, с което, като е присъдено 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 ал. 1 КЗ, в която част решението като необжалвано от ответника е влязло в законна сила, е потвърдено решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 40 000 лв. Тъй като решението е влязло в законна сила в частта, с която частично е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на ПТП на 27.12.2011 г. от водач на л.а., застрахован по риска ”ГО” при ответника, предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди, за което искът е отхвърлен.
За да определи обезщетение в размер на 20 000 лв., съдът въз основа заключението на медицинската експертиза и на събраните гласни доказателства е приел, че на ищеца са причинени счупвания от V до Х десни ребра, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за срок до 3 месеца, което е налагало чужда помощ при обслужване, ищецът е приемал болкоуспокояващи средства и е третирал с гел удареното място, като след приключване на лечебния период се е възстановил напълно. За неоснователен съдът е приел довода на ищеца за получено следствие увреждането психическо разстройство, както и на получени травматични увреждания в областта на ръката, по съображения, които съдът е направил въз основа на събраните доказателства, че не е доказана причинна връзка между инцидента и посочените травми.
С оглед изложеното от доводите на жалбоподателя, съдържащи се в Молбата за допускане до разглеждане на касационна жалба, следва да се разгледат тези, които съставляват основания за допускане на касационно обжалване по релевантните за делото въпроси: при определяне на обезщетението за неимуществени вреди кои обстоятелства съдът следва да съобрази. Останалите доводи не следва да се обсъждат, тъй като съставляват касационни основания за неправилност по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 – т. 3 ГПК, съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост и касае правилността на съдебния акт.
По изведения материалноправен въпрос за тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Както сочи и жалбоподателят, със задължителна съдебна практика – ППлВС №4/23. 12.1968 г. – са дадени указания, целящи точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; налице е и установена съдебна практика – решения, постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК, задължителни за долустоящите съдебни инстанции, на която практика обжалваното решение съответства и която не следва да бъде ревизирана, затова не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й или когато законите са непълни, неясни или противоречиви, които предпоставки в случая не са налице.
По посочения материалноправен въпрос по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно: съгласно т.ІІ на ППлВС №4/23.12.1968 г. и формираната от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, понятието „справедливост” е свързано с преценка на редица обективно проявили се конкретни обстоятелства; справедливото възмездяване на настъпилите вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, като съдът следва да съобрази общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото; да определи съдът справедливо обезщетение, означава да определи онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от увреденото лице емоционални, физически и психически сътресения. Въззивният съд не се е отклонил от дадените с ППВС № 4/68 г. разяснения относно критериите, въз основа на които следва да определи обезщетението, за да бъде спазен установеният принцип на справедливост по чл. 52 ЗЗД, и от създадената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика:Р.№33/04.04.2012 г. по т.д.№172/ 2011 г. на ІІ т.о.,Р.№114/03.11.2014 г.по т.д.№ 1053/2012 г. на ІІ т.о., Р. №53/12.06. 2014 г. по т.д.№ 1556/2013 г. на ІІ т.о. Съдът е изпълнил задължението да прецени всички обстоятелства, относими към установяване на понесените от ищеца болки и страдания от увреждането, а размерът на присъдено застрахователно обезщетение по дела на различни апелативни съдилища, има значение само като ориентир, предвид различните обстоятелства по всяко отделно дело.
Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана в Р.№177/27.10.2009г. по т.д.№14/2009г. на ІІ т.о.,Р.№ 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о.,Р.№ 59/29.04.2011 г. по т.д.№635/2010 г. на ІІ т.о., Р.№1/26.03.2012 г. по т.д.№299/2011 г. на II т.о.,Р.№28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о., че при определяне размера на обезщетението за вреди, съдът следва да отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Въззивният съд, като е преценил, че ПТП, при което е увреден ищецът, е настъпило на 27.12.2011 г., отчел е установените по делото факти и обстоятелства и е определил обезщетение 20 000 лв., е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този момент и не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По материалноправния въпрос за съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението размер има формирана постоянна практика на ВКС- Р.№95/ 24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о.,Р.№141/28.01.2016 г. по т.д.№ 1398/ 2014 г. на ІІ т.о.,Р.№131/04.01.2016 г. по т.д.№ 2592/2014 г. на ІІ т.о., съгласно която при прилагане критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост. В този смисъл, като се е съобразил при определяне размера на обезщетението, че ПТП е настъпило на 27.12.2011 г., въззивният съд не е постановил решението в противоречие с посочената съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение 356 от 23.02.2015 г. по гр.д. №3818/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: