О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
Гр.София, 23.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2339/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Туплекс“ ЕООД К. и на А. М. С. против Решение № 1465/13.06.2018 г. по в.т.д.№ 771/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено Решение № 2075/6.11.2017 г. по т.д.№ 8614/2014 г. на СГС,VІ ТО, 4 състав, в отхвърлителната му част до размер на 28221,88 лв. главница и законната лихва върху нея и 10850,85 лв., мораторна лихва за периода от 27.01.2011 г. – 27.10.2014 г., 4493,65 лв. разноски по т.д.№ 257/2011 г. на СГС и 4450 лв. разноски по т.д.№ 2839/2013 г. на СГС и вместо него е постановено присъждане на посочените суми в полза на „ТУПЛЕКС“ ЕООД София като обезщетение за претърпени вреди поради неизпълнение задължението на А. М. С. да подаде молба по чл.626 ал.1 ТЗ в качеството на управител на „Поликарб“ ЕООД, в останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено /за разликата до пълния размер на обезщетението 111 200,52 лв./. Недоволни от въззивното решение са останали двете страни. Всяка от тях претендира отмяната му в обжалваната от нея част като неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси. Всяка от двете страни изразява становище в срока за отговор на жалбата на насрещната страна, че не са налице предпоставки за достъп до касационен контрол.
След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., намира следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.283 ГПК от заинтересовани легитимирани страни срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Софийския апелативен съд и се явяват процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е безспорно установено бездействието на ответницата в тридесетдневния срок по чл. 626 ал.1 ТЗ за заявяване настъпила неплатежоспособност на представляваното от нея ЕООД „Поликарб“. Към 17.11.2009 г. – датата на неплатежоспособността на дружеството, установена с влязло в сила решение, А. С. е била управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. В периода от 17.11.2009 г. до 28 май 2010 г. между него и ищеца „Туплекс“ ЕООД са сключени множество договори за доставка на стоки на обща стойност 67341 лв. по 39 бр. фактури. Купувачът не е извършил плащания по тях и по молба на кредитора „Туплекс“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Поликарб“ ЕООД с влязло в сила решение № 1632 от 23.10.2014 г. по т.д.№ 2893/2013 г. на СГС, с което е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 17.11.2009 г. С решение № 551/24 март 2016 г. е прекратено производството по несъстоятелност и „Поликарб“ ЕООД е заличен от Търговския регистър. С неприсъствено решение от 19.02.2013 г. по т.д.№ 257/2011 г. на СГС „Поликраб“ ЕООД е било осъдено да заплати на ищеца сумата 67341,15 лв., представляваща цена на стоките по процесните търговски продажби ведно със законната лихва от 27.01.2011 г. и направените по делото разноски 4493,65 лв. Ответницата е от кръга на лицата по чл.626 ал.2 ТЗ и надлежна страна по иска с правно основание чл.627 ТЗ. Към деня на приключване на устните състезания в първата инстанция вече е влязло в сила решението на съда по несъстоятелност по чл. 632 ал.4 ТЗ и доколкото не е налице висящо производство по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото на „Поликарб“ ЕООД са налице всички предпоставки за успешно провеждане на иска по чл.627 ТЗ. Според въззивния съд отговорността по чл.627 ТЗ е разновидност на деликтната отговорност и вината е елемент от фактическия й състав. Обективни елементи са противоправно поведение на деликвента, вреда и причинна връзка между тях. Вредата е настъпила за ищцовото дружество като не е проведена фазата по осребряване имуществото на дружеството на длъжника, налице е невъзможност кредиторът да предяви вземането си и да получи удовлетворение от имуществото в масата на несъстоятелността. С решението за прекратяване на производството и заличаване на длъжника настъпва правният ефект на чл.739 ал.2 ТЗ, изразяващ се в погасяване на удовлетвореното вземане за цена и лихви.
Ответницата отговаря само за вредите, причинени от забавата. Въззивният съд приема, че те произтичат само от сделките, сключени след изтичането на тридесетдневния срок по чл.626 ал.1 ТЗ, т.е. след 17.12.2009 г. Отговорността на ответницата следва да се ограничи до цената по 22 бр.сделки – 28221,88 лв. и мораторната лихва върху нея в размера по чл.86 ЗЗД – 10 850,85 лв. Налице е бездействие – проявна форма на противоправно поведение на ответницата в нарушение разпоредбата на чл.626 ал.1 ТЗ, която я задължава да поиска откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност или свърхзадълженост на представляваното от нея търговско дружество в тридесетдневен срок. Същата не е сторила това. Чрез незаявяването тя е лишила ищеца от възможността да се осведоми за опасността от неплатежоспособност на евентуалния съконтрахент и да прецени дали не поема риск чрез сключването на сделките. В качеството си на управител на дружеството ответницата е била длъжна да знае за настъпилото състояние на неплатежоспособност и да го заяви. Съдът е заключил, че вредата е закономерен резултат от сключването на процесните сделки с неплатежоспособно дружество. Установените вреди са съизмерими с неудовлетвореното вземане към несъстоятелни длъжник, те са типична последица от бездействието на ответницата и неподаването на молба по чл.626 ал.1 ТЗ. Вината й се презюмира до доказване на противното съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД.
За неоснователен е приет искът за платени такси по тарифата към ЗЧСИ 7036,28 лв. в съответствие със съдържанието на представено удовлетворение от ЧСИ, установяващо единствено дължимост от таксите от „Поликарб“ ЕООД към взискателя – ищец, не и плащането им.
За основателна е приета обективно съединената претенция по чл.627 ТЗ за сумата 4 450 лв., представляваща присъдени на ищеца разноски по т.д.№ 2389/2013 г. с влязло в сила решение срещу „Поликарб“ ЕООД.
Въпросите, изведени от жалбоподателите, посочени от тях като значими за изхода на делото, не са обусловили правната воля на въззивния съд по предмета на спора.
Формулираният от ответницата А. С. правен въпрос относно причинно-следствената връзка между поведението на управителя и вредата като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.627 ТЗ е некоректно зададен в контекста на невярното твърдение, че в обжалваното решение е застъпено разбирането за обусловеност на отговорността единствено от бездействието на управителя в законоустановения срок по чл.626 ал.1 ТЗ.
Въпросът е следният:
Необходимо ли е наличие на пряка причинно-следствена връзка между забавата в изпълнение на задължението по чл.626 ТЗ и претърпените от кредитора вреди или е достатъчно само бездействието на управителя, изразяващо се в неподаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ.
Въззивният съд е обсъдил всички елементи от фактическия състав на отговорността и е приел за доказан четвъртият елемент от него – причинно следствената връзка между бездействието на управителя и вредата. Въпросът е от значение за възприемането на фактическата обстановка и правилността на изводите на съда. Съгласно мотивите към т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02. 2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, не и за правилността на обжалваното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т.3 ГПК.
Обжалваният съдебен акт не съдържа отговори на въпросите на жалбоподателя-ищец относно процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.627 ТЗ, вида на отговорността за вредите, периода на възникването им спряно установената дата на неплатежоспособност. Такива въпроси са били обект на обсъждане в приложените решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК.
Неясен е въпросът „Кои са вредите, причинени от забавата по смисъла на чл.627 ТЗ“. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат визираните от касаторите допълнителни селективни основания. Независимо от горното част от отговорите на формулираните от ищцовото дружество правни въпроси произтичат от разпоредбите на чл. 626 и 627 ТЗ, чието съдържание е ясно и непротиворечиво. Създадената съдебна практика по прилагането им не се нуждае от осъвременяване.
По изложените съображения следва да се приеме, че са налице сочените от страните основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1465/13.06.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по в.т.д.№ 771/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: