4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 314
[населено място] 24.03.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. К.
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. А.
гр.д. № 244 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците И. С. Н. и Д. В. Н., чрез адв.И. Ж. срещу решение№ 579/17.12.2010 г. по в. гр. 498/2010 г. на Д. окръжен съд с което е отменено решение № 55/26.03.2010 г. по гр.дело № 121/2009 г. на Б. районен съд в частта относно допуснатия до делба недвижим имот, като е постановено, че делбата е на недвижим имот УПИ * в кв.** по одобрения устройствен план на[населено място] с площ от 162 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралната карта на града ведно с построената в него къща за живеене от две стаи и салон, пристрйка към южната страна на къщата, съставляваща покрито стълбище към маза и полумасивна постройка на западната граница на дворното място, съставляваща помещение за баня и тоалетна и е потвърдено решението на районния съд в останалата част относно съделителите и квотите им.
Жалбоподателите поддържат основание за недопустимост на постановеното решение, поради наличие на друго влязло в сила решение на Б. районен съд по предявен иск за съдебна делба на същия имот и между същите съделители. Поддържат и основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, и необоснованост. Искат отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск за съдебна делба на процесния имот се отхвърли, и се приеме, че жалбоподателите са придобили имота на основание придобивна давност.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. неизпълнение от въззивния съд на задължението да обсъди всички доказателства и доводите на жалбоподателите за неоснователност на предявения иск за делба, решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Цитирано е решение № 752/18.11.88 г. на ВКС I. г.о., определение № 460/22.06.2009 г. по гр.дело № 321/09 г. на ВКС I. г.о., които не са приложени към изложението, 2. необходимо ли е лицето, което се намира в недвижим имот да отблъсне лицата, които се легитимират като собственици на същия, за да се приеме, че демонстрира своене на имота или намерението, с което се държи имота следва да се преценява по всички обективни белези, 3. пречка ли е сключеният договор за наем да се докаже своене на имота за периода, за който е сключен и към момента, в който е сключван, без да се доказва симулативността на този договор, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.З ГПК.
В писмен отговор ответниците по жалбата чрез адв. С. С. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че ищците Д. М. Г., М. М. К. и Б. М. А. са наследници по закон на съпрузите М. А. И. – починал на 21.03.1974 г. и К. Е. И., починала на 28.03.1997 г. Ищцата А. И. е наследник на същите наследодатели – внучка, дъщеря на Н. М. Х. – дъщеря на наследодателите, починала на 15.06.1984 г.
Прието е по делото, че с влязло в сила решение № 192/22.06.2007 г. по гр.дело № 184/2005 г. на Б. районен съд предявеният от Д. Г. и М. К. срещу А. К., Б. А. и И. Н. иск за делба на поземлен имот УПИ У-783 в кв.92 по плана на[населено място] от 1979 г. и построената в него къща от две стаи и салон е отхвърлен. Според въззивния съд предмет на иска за делба по влязлото в сила решение е имот, различен от имота, предмет на иска за делба по настоящото дело. С оглед на това съдът е приел, че предявения иск за делба е допустим.
Прието е, че наследодателите придобили възоснова на договор за покупко-продажба, извършен с нот. акт № ******. в режим на съпружеска имуществена общност реална част от неурегулиран имот от 170 кв.м. със стар пл. № ***, заедно с къща за живеене от две стаи и салон. Прието е, че частта от имот пл. № *** е заснета, като самостоятелен ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта на[населено място], съответно по действащия ПУП представлява УПИ ***** в кв.** с площ от 162 кв.м. Къщата се състои от две стаи, като салонът е преустроен в кухня и предверие, съответно към южната страна на къщата има пристройка, съставляваща покрито стълбище към мазата, а в дворното място до западната граница има и полумасивна постройка, състояща се от едно помещение за баня и тоалетна.
Съдът е приел, че след смъртта на наследодателя М. И. всяко от четирите му деца придобило по 1/8 ид.част от имота, а преживялата съпруга 1/2 ид.част.С договор за продажба на наследство от 10.08.95 г. наследникът Б. А. продал на И. С. Н. наследствената 1/8 ид.част от имота. След смъртта на наследодателката К. И. притежаваната от нея 1/2 ид. част от имота е наследена от наследниците й както следва — по 1/8 ид.част на всяко от децата — Д. Г., М. К., Б. А. и А. К. – внучка, дъщеря на починалата на 15.06.1984 г. Н. Х.. Прието е, че след смъртта на наследодателите и извършената продажба на наследство от Б. А. страните по делото са собственици на процесния имот при части от съсобствеността – Д. Г., М. К. и А. К. по 1/4 ид.част, Б. А. и И. Н. по 1/8 ид.част. Прието е, че И. Н. сключил брак[населено място] през 2001 г.
Като е обсъдил събраните по делото доказателства – писмени и гласни съдът е приел за неустановено по делото упражняваната фактическа власт върху имота от И. Н. от 1995 г. да е било с намерение да свои имота само за себе си. Съдът е приел, че сключеният договор за наем от 18.07.1995 г. с наемодател съделителят Б. А. лично за себе си и като пълномощник на майката К. И. и наемател И. Н., с който ползването на имота е предоставено за срок от десет години срещу определен месечен наем доказва, че Н. е държател на имота. Прието е, че като собственик на 1/8 ид.част от процесния имот И. Н. не е доказал държането на идеалните части за останалите съделители да е променено в намерение да свои само за себе си в изискуемия придобивен давностен срок. Съдът е приел, че извършените от И. Н. ремонтни работи в делбения имот – подмяна на подовите настилки в стаите, обособяване на част от коридора на къщата в кухня, ремонт на покрива, преустройство на съществуваща постройка в двора в баня и тоалетна са в изпълнение на клаузите от наемния договор – т. 11 от допълнителните условия. Относно установения факт по делото, че жалбоподателят Н. не допускал ищците да влязат в имота съдът е приел, че същият им противопоставил сключения договор за наем, че отказал да напусне имота, преди изтичане срока на наемния договор. Като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че по делото не е установено жалбоподателят Н. да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го свои само за себе си в продължение на 10 годишен давностен срок.
Прието е, че при разглеждане на гр.дело № 184/2005 г. на БРС с предмет предявен иск за съдебна делба между страните по делото на имот УПИ * – *** в кв.** по плана на[населено място] от 1979 г. с построената в него къща от две стаи и салон, приключило с влязло в сила решение, с което искът за делба е жалбоподателят Н. се е позовал на придобивна давност по отношение на целия имот. Съдът е приел, че от този момент до предявяване на настоящия иск не е изтекъл изискуемия по чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок.
При тези съображения съдът е направил извода, че процесният имот е съсобствен между страните по делото и при квоти от съсобствеността както следва – за Д. Г., М. К. и А. К. по 1/4 ид.част, за Б. А. 1/8 ид.част и за И. Н. 1/8 ид.част от имота.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на жалбоподателите за неоснователност на предявения иск за делба. С решение № 752/18.11.88 г. по гр.дело № 637/88 г. на ВС I. г.о. е изразено становище, че към решението се излагат мотиви за фактическите и правни основания, възоснова на които е постановено, че съдът следва да изложи съображения от които да е видно какво е приел за установено и на какви доказателства се основава, да изложи съображения защо приема за основателна претенцията и да обсъди наведените от страните доводи. С въззивното решение съдът е дал аналогично разрешение на правния въпрос. В мотивите на решението са обсъдени всички доказателства по делото и доводите на страните, поради което съдът не се е отклонил от цитираната практика на състав на ВС. В подкрепа на становището на жалбоподателите е цитирано определение № 460/22.06.2009 г. по гр.дело № 321/2009 г. на ВКС II г.о. Същото е извън обхвата на хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, поради което съдът не го обсъжда. Поради изложеното не се налага извода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по правните въпроси, поставени в п.2 и 3-ти от изложението. Същите касаят приложението на чл. 68 и чл. 79,ал.1 ЗС. За да се допусне касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.З ГПК следва разглеждането на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен с въззивното решение да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл.68 и чл.79, ал. 1 ЗС са пълни, ясни и точни и не се нуждаят от тълкуване. Съдебната практика е трайна и обилна, и разрешаването на поставените правни въпроси няма да допринесе за промяната й, тъй като не са налице промени в законодателството или обществените условия за осъвременяването й.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.З ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 579/17.12.2010 г. по в. гр. дело № 498/2010 г. на Д. окръжен съд по касационна жалба вх. № 414/19.01.2011 г., подадена от И. С. Н. и Д. В. Н. и двамата с адрес[населено място], [улица] А, чрез адв. И. Ж..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: